петък, 6 януари 2023 г.

УРЕДБА НА ДЕЙНОСТТА НА АРХИТЕКТА В БАВАРИЯ И БЪЛГАРИЯ - ПРИЛИКИ И РАЗЛИКИ



Следващите кратки размисли са провокирани от докосването ми до проекта „Алианс за адаптиране на български архитекти към немския пазар за архитектурни услуги“, реализиран през октомври-декември 2022 г. от автора дипл.-инж. арх. Стоян Тодоров - Мюнхен, съвместно с Bayerische Architektenkammer и Варненски свободен университет, съфинансиран от Erasmus+ и с подкрепата на Камара на архитектите в България.

1.   


В   В  БАВАРИЯ

Архитектурната дейност в Бавария (аналогично и в цяла Германия) е структурирана в ясно описани 9 последователни фази, обхващащи изчерпателно цялата възможна дейност на архитекта в изпълнение на инвестиционния процес : от възникване на идеята, през предварителна подготовка и проучвания, разработка на проекта, извършване на строителството, въвеждане на обекта в експлоатация, до отстраняване на дефекти в рамките на гаранционните срокове.

Освен описание на дейностите на архитекта, уредбата определя и себестойността на архитектурния труд, основно – като регламентирана част от строителната стойност на обекта. На това основание в Германия съществува силно развит механизъм за определяне на строителната стойност – от прогнозната до действителната – изцяло от компетентността и в дейността на архитекта. Определената обща себестойност (100%), регламентирано е разделена между 9-те фази на архитектурната дейност (които бих разделил условно на три части, без да има такова официално разделяне), както следва :


Част I – подготовка за проекта -  9%, в т.ч. :

                Фаза 1 – набавяне на изходни данни – 2%

                Фаза 2 – предпроектни проучвания – 7%

Част II – разработване на проекта – 43%, в т.ч. :

                Фаза 3 – идеен проект – 15%

                Фаза 4 – проект за разрешаване на строителството – 3%

                Фаза 5 – работен проект – 25%

Част III – дейност по строителството до изтичане на гаранциите – 48%, в т.ч. :

                Фаза 6 – подготовка за възлагане – 10%

                Фаза 7 – съдействие при възлагането – 4%

                Фаза 8 – надзор и документиране на строителството – 32%

                Фаза 9 – съдействие при гаранционното обслужване – 2%


 Краткият коментар, по отношение на цитираната уредба, е следният :

-          Формулираните 9 фази обхващат изчерпателно цялата възможна дейност на архитекта в изпълнение на инвестиционния процес. Всяка следваща фаза надгражда извършеното в рамките на предходната и следвайки логиката на практиката, няма как да бъде пропусната нито една от фазите. От българската гледна точка днес, мисля че тук най-силно впечатление създава по-големият дял на присъща архитектурна дейност свързана със строителството (48%), отколкото тази с проектирането (43%);

-          От гледна точка на обществения интерес, подлежи на одобрение, респ. за получаване на Разрешение за строеж (когато това се изисква), единствено идейният проект – Фаза 3, плюс допълнителната документация по Фаза 4;

-          Работният проект, Фаза 5 - следва стриктно да спазва изискванията на немските стандарти (по DIN) в проектирането, строителството и за строителните продукти. Работният проект не следва да бъде одобряван, но подлежи на добре организиран и непрекъснат надзор от всички участници по време на строителството. Ключът към спазване на изискванията е в контролиращата функция на застрахователите;

-          Освен във фазите на проучването и проектирането, архитектът е основното доверено лице на възложителя включително и във фазите на строителството (Фази 6-9) и защитава неговите многостранни интереси докрай;

-          Не е задължително всички фази да бъдат изпълнявани от един и същ архитект. Тук ключът е в спазването на авторското право на съставителя на одобрения идеен проект, по начина по който това е регламентирано в Германия.

2.       В БЪЛГАРИЯ – прилики и разлики

Структурата и съдържанието, както и принципите и начина на определяне на себестойността на архитектурния труд на българската уредба на архитектурната дейност се приближава (на места - доста плътно, на места – с известни различия) до 9-те фази на баварската (немската) уредба, както следва в краткото сравнение :


Част I : Подготовка за проекта.

БЪЛГАРИЯ

 

БАВАРИЯ

 

 

Фаза 1 – предварителни (прединвестиционни) проучвания

2%

Фаза 1 – набавяне на изходни данни

2%

Фаза 2 – обемно - устройствени проучвания

7%

Фаза 2 – предпроектни проучвания

7%

 

Дял от общата себестойност:

 

9%

 

 

9%


Сравнения по Част I :

-          Прави впечатление, че в българската уредба липсва „Фаза – набавяне на изходни данни и задание за проектиране“, въпреки че в Наредба 4/2001 г. „За обхвата и съдържание на инвестиционните проекти“ / Глава четвърта „Изходни данни и документи. Задание за проектиране“ (от чл.12 до чл.14 вкл.) тази фаза е подробно изяснена. Вследствие на това, Фаза 1 - предварителни (прединвестиционни) проучвания, като дял от себестойността (2%), са приравнени към баварската Фаза 1 - набавяне на изходни данни. Допълнително : изявените като Фаза 2 - обемно-устройствени проучвания (7%) всъщност са интергрална част от самите предварителни (прединвестиционни) проучвания ...


Част II : Разработване на проекта.

БЪЛГАРИЯ

 

БАВАРИЯ

 

 

Фаза 3 – идеен проект

 

15%

 

Фаза 3 – идеен проект

15%

Фаза 4 – технически проект

3%

 

Фаза 4 – проект за разрешаване на строителството

3%

Фаза 5 – работен проект (работни чертежи и детаили)

25%

 

Фаза 5 – работен проект

25%

 

Дял от общата себестойност:

 

43%

 

 

43%

 

Сравнения по Част II:

-          Докато по баварската уредба съществува само един вариант на одобряване на проект и издаване на Разрешение за строеж (по Фаза 3 – идеен проект, допълнена с документацията по Фаза 4 - формуляри и доклади за съответствие на проекта), съгласно българската уредба има три варианта на одобряване на проект и издаване на Разрешение за строеж (по Фаза 3 – идеен проект, или по Фаза 4 – технически проект, или по Фаза 5 – работен проект). В първите два случая, остава да бъдат допълнени по време на строителството работни фрагменти и детаили, които не са регламентирани като самостоятелна фаза и не е посочен техния дял от себестойността;

-          В българската уредба, приравняването на дяла от себестойността за Фаза 4 – технически проект (3%) към баварската Фаза 4 – проект за разрешаване на строителството (3%) е грубо нереалистично.


Част III – Дейност по строителството до изтичане на гаранциите.

БЪЛГАРИЯ

 

БАВАРИЯ

 

 

Фаза 6 –изготвяне на количествени сметки и оформянето им във вид на тръжни книжа

10%

Фаза 6 – подготовка за възлагане

10%

Фаза 7 – съдействие при организиране и провеждане на търг (търгове за избор на изпълнител/и)

4%

Фаза 7 – съдействие при възлагането

4%

Фаза 8 – инвеститорски контрол и авторски контрол, координация на строителния процес и въвеждане на обекта в експлоатация

32%

 

Фаза 8 – надзор и документиране на строителството

32%

Фаза 9 – комплектоване на архивна документация, установяване на дефекти по обекта и съдействие за отстраняването им в рамките на гаранционните срокове

2%

Фаза 9 – съдействие при гаранционното обслужване

2%

 

Дял от общата себестойност:

 

48%

 

 

48%

 

Сравнения по Част III :

-          Независимо от усложнените наименования на фазите в българския вариант, в тази част има най-пълно съвпадение между двете уредби. За съжаление, у нас тук влизат най-непопулярните дейности за авторите на архитектурната част на реализиращия се проект. За трайно установената сред българските архитекти основно „проектантска практика“ - това е специфична дейност, обикновено изчерпваща се с „авторския надзор“. Но непознатите за мнозинството български „архитекти-проектанти“ дейности по оптимизиране на строителната стойност на обекта, подготвяне и провеждане на търгове за избор на изпълнители на строителството и най-вече реалното управление на финансите по време на реализирането на обекта - мощен механизъм за надзор върху качеството на строителното изпълнение – би поставило „архитекта“ в значително по-отговорна роля на обекта от „проектанта“, който отдавна е предал папките си и остава относително пасивен в най-важния момент - реализирането на авторския му обект.


Краткото общо сравнение между българската и баварската (немската) уредби на архитектурната дейност показват :


-        - зримо формално сходство (по-скоро осезателно копиране у нас на немския вариант);

-     - (освен слабостите на устройственото планиране, които се пренасят негативно и върху инвестиционното проектиране) има предпоставки за неясноти и обърквания при прилагането на приетата за конкретен обект комбинация от трите възможни проектни фази (идеен/технически/работен) в българския вариант;

-         - напълно неразвит механизъм за определяне на прогнозна/действителна строителна стойност на конкретен обект в българския вариант (от своя страна - основа за адекватно определяне на обществено призната себестойност на архитектурния труд, а оттам и полагащия се архитектурен хонорар) ;

-         - неяснота – с колко да бъдат намалявани архитектурните хонорари по фази, след като масово архитектът не се занимава с изготвянето и контролирането на стойностни сметки и съставянето и контролирането на графици за изпълнение на проектантските/строителните дейности в българския вариант;

-         - неразвит механизъм на задължително стандартизиране в проектирането, строителството и за строителните продукти, което зримо се отразява на архитектурната дейност в българския вариант;

-        - неразвит механизъм за използване на компетентността на автора на архитектурния проект във фазата на неговото построяване в българския вариант.


В България освен с регламентирана частна практика на архитекта, можем да се похвалим и с наличието на Камара на архитектите. Но все още сме длъжници по отношение на оптимизирането на собствената си професионална дейност.


На основание на горните кратки размишления, без да се разпростирам в допълнителна аргументация, предлагам следната корекция в Методиката за определяне на размера на възнагражденията за предоставяне на проектантски услуги в устройственото планиране и в инвестиционното проектиране, КАБ 2019 г (NB! предлагам ФАЗА 4а -технически проект 19% + ФАЗА 4б - работни фрагменти, детайли и спесификации 6% = ФАЗА 4 (а+б) - работен проект 25%, което отговаря както на постановките на нормативната уредба у нас, така и на реалната практика. Частта от работния проект, която е еквивалентна (еднаква) на частта от техническия проект, не следва да бъде изпълнявана два пъти в последователността на изпълнение на проекта - това е основна теза на моето предложение) :


        Съгласно Методика на КАБ 2019 г. :                                                    Предложение  за промени :


 ФАЗА 1

Предварителни (прединвестиционни) проучвания

 

   2 %


 

 ФАЗА 1

Набавяне на изходни данни, Задание за проектиране

 

2 %

 

 

 ФАЗА 2

Обемно-устройствени проучвания

 7 %

 

 ФАЗА 2

Предварителни (прединвестиционни)

проучвания

 7 %

 

 

 

 

 

себестойност :

 

9%

 

 

 

себестойност :

 

9%

 

 

 

 

 

ФАЗА 3

 

Идеен проект

 

 

15%

 

 

ФАЗА 3

 

Идеен проект

 

вар. 1 

15%

 вар.2

-

вар.3 

15%

 ФАЗА 4          

 Технически проект


3 %

 

ФАЗА 4а

 Технически проект

 

 19%

 19%

-


 

 

 

 

 ФАЗА 4б

Работни фрагменти, детаили и спесификации


 6%

 6%

 6%

 ФАЗА 5

Работен проект (работни чертежи и детаили)

 25 %

 

 ФАЗА 5

Добавка към фазата по която се получава Разрешение за строеж

 3%

 3%

 3%

 

 

 

себестойност :

 

43%

 

 

 

 

 

себестойност :

 

43%

 

28%

 

24%

  ФАЗА 6

Изготвяне на количествени метки и оформянето им във вид на тръжни книжа

 

10 %

 

 ФАЗА 6

Подготовка за възлагане на строителството

 

10 %

 

 

 

 ФАЗА 7


Съдействие при организиране и провеждане на търг (търгове за избор на изпълнител/и)


 

 

4 %

 

 

 ФАЗА 7


Съдействие при възлагане на строителството

 

 

4 %

 

 

 ФАЗА 8

Инвеститорски контрол, авторски контрол, координация на строителния процес и въвеждане на обекта в експлоатация


 

32 %

 

 ФАЗА 8

Контрол на строителството


32 %

 

 

 ФАЗА 9

Комплектоване на архивна документация, установяване на дефекти по обекта и съдействие за отстраняването  имв рамките на гаранционните срокове

 

 2 %

 

 ФАЗА 9

Съдействие за гаранционно обслужване

 

2 %

 

 

 

 

 

себестойност :

 

 

48%

 

 

 

себестойност :

 

48%

 

 

 

 

Общо :                                                  100%           Общо :                                                 100%


Ето графично изражение на моето предложение :





В заключение, предлагам и една разбивка на себестойността на архитектурния труд в рамките на създаването на проекта (Фази 1 до 5 вкл.), свързано с възможностите, определени в българската уредба, колкото и да е относително усложнена (ЗУТ и Наредба 4) - за еднофазно, двуфазно или трифазно проектиране, както и необходимото отчитане на минимална и максимална себестойност за всяка една от тези възможности, в зависимост от описаните вляво в таблицата основни (в черно) и евентуално допълнителни (в червено) дейности :





© арх. Илиян Николов