ПРЕРАБОТКА НА ЗАПАДНАТА ФАСАДА НА БИВШИЯ ПАРТИЕН ДОМ В СОФИЯ

Как да доближим западната фасада на бившия  Партиен дом към актуалната му функция на сграда на Народното събрание:

1.     Каменният фрагмент над главния корниз с характерна пропагандна форма и частично заличените комунистически символи (сърп, чук, петолъчка, знамена) да бъде окончателно премахнат. 

2.     На същото място – върху подходящо преработена част от атиката над главния корниз да бъде поставено обемно изображение на актуалния Държавен герб.

В същото време, общата градоустройствена композиция, отреждаща на обемите, оформящи западната част на бившия Партиен дом роля на градоустройствен акцент, не би било правилно да бъде омаловажавана.

Обобщеният анализ на пропорциите на западната фасада (разглеждана сама по себе си) показва, че нейната композиция е органично завършена и няма убедително основание за премахване на някой от обемите:

Но това не се отнася за шпила, който поддържаше липсващата вече петолъчка и който сега се използва за поставяне на националния флаг. С премахването на този шпил би се смекчил още един патетичен елемент от бившата социалистическа символика:

© арх. Илиян Николов, 2023 г.

АРХИТЕКТУРАТА - ТВОРЕЦ НА ВРЕМЕУБЕЖИЩА

Георги Господинов подсказа генетичната способност на архитектурата да твори времеубежища. Времето в което сградата е реализирана вселява в нея своя специфичен дух и промяната на това обстоятелство, в много случаи, се оказва проблематична. 

Авторът дава като пример сградата на НДК в София – онази „гигантска бетонна костенурка“, в която „каквото и културно събитие да правиш там, концерт или четене, всичко по странен начин се спихваше в някакво бледо подобие на партиен пленум“ („Времеубежище“, Г. Господинов, 2020 г., стр. 242), (с уважение към арх. Александър Баров).

Мисля, че по същата причина и до днес, сегашното Народно събрание, въпреки вложените усилия и похарчените пари, не може да намери пълноценно ново убежище в сградата на бившия Партиен дом (с поздрави към моя приятел арх. Владислав Николов).

Колкото по-ориентирана към пропагандна същност е сградата, толкова по-еднозначно и устойчиво е въплътеното в нея времеубежище. Мавзолеят на Димитров попадаше в максимална степен в това определение. Последва логично му премахване – „невинно пренасяне“ в новото време, което да елиминира връзката със старото, което го беше породило беше невъзможно - всички конкурсни опити в тази посока бяха израз на неубедителни спекулации. А днес не разбирам търпимостта към упорито лансираната утопия за ревитализирането на „дом-паметника“ на Бузлуджа, който попада в същата категория. (отново с уважение както към арх. Георги Овчаров, така и към арх. Георги Стоилов).

Синдромът времеубежище е относим, в различна степен, към голяма част от социалистическото архитектурно наследство у нас. Например, повечето старателно изградени партийни домове, въплъщават пропагандния дух на миналото (предумишлените градоустройствени акценти, преоразмерените фоайета и комуникационни пространства, помпозния характера на интериора, внушенията на реализирания „синтез с монументалните изкуства“ и пр.). Този вид сгради бяха своевременно населени от съвременните „нетоталитарни“ институции, всуе призвани да намерят  там ново времеубежище... Едва ли би имало смисъл да развивам по-подробно темата за времеубежището, въплътено в едропанелните жилищни комплекси (но и в предхождащите ги монолитни жилищни комплекси, които някои привиждат като достойни за паметници на „културата“), както и в големия брой административни и производствени сгради от периода и пр. и пр.

Днес изоставените сгради – архитектурна субстанция, зарязана поради липса на убедително алтернативно времеубежище, се превръщат в осезателен проблем. Някои намериха за „национално представителна“ тази тема даже при участието ни във Венецианското архитектурно биенале 2023... (за мен, този въпрос остава дискусионен). Мисля, че количеството на такива сгради ще се увеличи застрашително, особено ако трайно оставяме проблема на произвола...

Разбира се, немалко сгради успяват да реализират различна степен на ново времеубежище. Като тази срещу Градската градина в София, която Господинов нарича в своето произведение „конакът-дворец-галерия“ (въпреки, че и до края на 70-те не спря желанието на властта да намери начин да я разруши).

Развитият свят отдавна сочи примери на успешни решения на маркирания проблем. Трябва да се съсредоточим и да ги последваме!

 

© арх. Илиян Николов, 2023

ЗА АВТОРСКОТО ПРАВО В АРХИТЕКТУРАТА

 

Учудващо, относно навършилия тези дни 30 (тридесет !) години закон - все още стоят неизяснени основни понятия, както и драстични разлики с установената европейска практика по материята...

ЗАКОН ЗА АВТОРСКОТО ПРАВО И СРОДНИТЕ МУ ПРАВА в сила от 01.08.1993 г.	КОМЕНТАР:
Чл.2. Авторското право върху произведения на литературата, изкуството и науката възниква за автора със създаването на произведението. Чл.3.(1) Обект на авторското право е всяко произведение на литературата, изкуството и науката, което е резултат на творческа дейност и е изразено по какъвто и да е начин и в каквато и да е обективна форма, като: 8. одобрени архитектурни проекти, одобрени проекти по устройствено планиране, карти, схеми, планове и други, отнасящи се до архитектурата, териториалното устройство, ... (3) Обект на авторското право може да бъде и част от произведение по ал.(1), както и подготвителни скици, планове и други подобни.	Авторското право върху произведение на архитектурата не възниква за автора със създаването на произведението на архитектурата, а с одобряването на архитектурния проект или проекта по устройствено планиране. Подготвителните скици, планове и други подобни, които могат (но не задължително) да бъдат обект на авторското право се отнасят също само към одобрени проекти. От горното следва, че: -          автор може да бъде само архитект с призната проектантска правоспособност -          проект, който не подлежи на одобряване (например конкурсен проект) не поражда авторско право
Видове неимуществени авторски права Чл.15. (1) Авторът има право: 1.  Да реши дали създаденото от него произведение може да бъде разгласено и да определи времето, мястото и начина, по който да стане това, с изключение на обектите по чл.3, ал.1, т.8 ..., при които това право се уговаря по договор; 2.       Да иска признаване на неговото авторство върху произведението; 3.       Да реши дали произведението му да бъде разгласено под псевдоним или анонимно; 4.       Да иска името му, псевдонима му или друг идентифициращ го авторски знак да бъдат обозначавани по съответния начин при всяко използване на произведанието; 5. Да иска запазване на целостта на произведението и да се противопостави на всякакви промени в него, както и на всяко друго действие, което би могло да наруши законните му интереси или личното му достойнство; 6.       Да променя произведението си, ако с това не се нарушават права, придобити от други лица; 7.       На достъп до оригинала на произведанието, когато то се намира във владение на друго лице и когато това е необходимо с оглед упражняване на неимуществено или имуществено право, предвидено в този закон; 8.       Да спре използването на произведението поради промени в убежденията си, с изключение на реализираните произведения на архитектурата ...; Чл.15. (2) Авторът няма право да се противопостави на желанието на собственика на произведение на архитектурата да го разруши, преустрои, надстрои или пристрои, ако това се извършва в съответствие с действащите разпоредби. За уточняване на начина на извършване на промените собственикът на произведението на архитектурата може да подади искане до съответната организация за колективно управление на права, която е длъжна на извърши консултацията.	Авторът на архитектурен проект или проект на териториалното устройство следва да уговаря още в договора за възлагане на изпълнението на проекта, начина на разгласяването на съдаденото от него произведение, което добива смисъл само в случай на одобряването на проекта. По нататък авторът следва да реши дали произведението му да бъде разгласено под името му, под псевдоним или под идентифициращ го авторски знак и може да поиска това да бъде обозначено по съответен начин върху произведението. Авторът на одобрен архитектурен проект или одобрен проект за териториално устройство има право да иска запазване на цялостта на произведението му и да се противопоставя на всякакви промени - но в същото време няма право да се противопоставя на желанието на собственика на реализираното произведение да го разруши, преустрои, надстрои или пристрои, ако това се извършва в съответствие с действащите разпоредби. Предвидено е задължение на организацията за колективно управление на права да извърши консултация относно промените в реализирано произведение на архитектурата, ако това е поискано от собственика (но не е задържително). От горното следва, че: -          авторът има право да се обозначи като такъв -          авторът има право да изрази несъгласие относно промени в произведението си (ако собственикът иска такива, с които авторът не е съгласен), но няма право да им се противопостави
Видове имуществени авторски права Чл.18. (1) Авторът има изключителното право да използва създаденото от него произведение и да разрешава използването му от други лица, освен в случаите, за които този закон разпорежда друго. (2) За използване по смисъла на ал.1 се смятат действия като: 8. преработка и синхронизация на произведението. Преработка е и приспособяването и внасяне на всякакъв вид промени в произведанието, както и използването на произведението за създаване на ново, производно на него произведение; 9. реализирането на архитектурен проект чрез построяване или изработване на обекта, за който той е предназначен; Чл.19. Авторът има право на възнаграждение за всеки вид използване на произведението и за всяко поредно използване на същия вид. Свободно използване без заплащане на възнаграждение Чл.24.(1) Без съгласието на носителя на авторското право и без заплащане на възнаграждение е допустимо: 15. използването на сграда, която е произведение на архитектурата, или план на такава сграда с цел реконструкцията ѝ, извършено след съгласуване със съответната организация за колективно управление на права	Чрез договорът за възлагане на проекта, на основание на чл. 18., бъдещият автор (който придобива права на такъв след одобряване на проекта) има право да уговори с възложителя всички имуществени условия, при които ще разреши построяването на обекта, както и при настъпване на действия, свързани с евентуални бъдещи преработки на проекта. В същото време, съгласно чл.24, (1) т.15. следва, че: -          след съгласуване с организация за колективно управление на авторски права, е допустимо собственикът да използва произведението (и неговите планове), с цел реконструкцията му, и без съгласие и заплащане на възнаграждение на автора

От посоченото по-горе следват моите три основни заключения:

1.       Организация за колективно управление на авторски права в случаите с произведения на архитектурата играе възлова роля съгласно Закона за авторското право и сродните му права, което следва да амбицира Съюза на архитектите в България да изпълнява дейността на такава организация

2.       Чл.3. на Закона за авторското право и сродните му права ограничава силно предмета на авторско право в архитектурата. Оптимизирането на тази основополагаща тема следва да намери своевременно място в активността на Съюза на архитектите в България

3.       Едновременното действие на чл.15. ал.(2) и чл. 24. ал.(1) т.15 на Закона за авторско право и сродните му права, комплицира значително прилагането на авторско право в архитектурата - тема, която също следва да бъде активно коментирана в Съюза на архитектите в България

 

  арх. Илиян Николов

УРЕДБА НА ДЕЙНОСТТА НА АРХИТЕКТА В БАВАРИЯ И БЪЛГАРИЯ - ПРИЛИКИ И РАЗЛИКИ

Следващите кратки размисли са провокирани от докосването ми до проекта „Алианс за адаптиране на български архитекти към немския пазар за архитектурни услуги“, реализиран през октомври-декември 2022 г. от автора дипл.-инж. арх. Стоян Тодоров - Мюнхен, съвместно с Bayerische Architektenkammer и Варненски свободен университет, съфинансиран от Erasmus+ и с подкрепата на Камара на архитектите в България.

1.   

В   В  БАВАРИЯ

Архитектурната дейност в Бавария (аналогично и в цяла Германия) е структурирана в ясно описани 9 последователни фази, обхващащи изчерпателно цялата възможна дейност на архитекта в изпълнение на инвестиционния процес : от възникване на идеята, през предварителна подготовка и проучвания, разработка на проекта, извършване на строителството, въвеждане на обекта в експлоатация, до отстраняване на дефекти в рамките на гаранционните срокове.

Освен описание на дейностите на архитекта, уредбата определя и себестойността на архитектурния труд, основно – като регламентирана част от строителната стойност на обекта. На това основание в Германия съществува силно развит механизъм за определяне на строителната стойност – от прогнозната до действителната – изцяло от компетентността и в дейността на архитекта. Определената обща себестойност (100%), регламентирано е разделена между 9-те фази на архитектурната дейност (които бих разделил условно на три части, без да има такова официално разделяне), както следва :

Част I – подготовка за проекта -  9%, в т.ч. :

                Фаза 1 – набавяне на изходни данни – 2%

                Фаза 2 – предпроектни проучвания – 7%

Част II – разработване на проекта – 43%, в т.ч. :

                Фаза 3 – идеен проект – 15%

                Фаза 4 – проект за разрешаване на строителството – 3%

                Фаза 5 – работен проект – 25%

Част III – дейност по строителството до изтичане на гаранциите – 48%, в т.ч. :

                Фаза 6 – подготовка за възлагане – 10%

                Фаза 7 – съдействие при възлагането – 4%

                Фаза 8 – надзор и документиране на строителството – 32%

                Фаза 9 – съдействие при гаранционното обслужване – 2%

 Краткият коментар, по отношение на цитираната уредба, е следният :

-          Формулираните 9 фази обхващат изчерпателно цялата възможна дейност на архитекта в изпълнение на инвестиционния процес. Всяка следваща фаза надгражда извършеното в рамките на предходната и следвайки логиката на практиката, няма как да бъде пропусната нито една от фазите. От българската гледна точка днес, мисля че тук най-силно впечатление създава по-големият дял на присъща архитектурна дейност свързана със строителството (48%), отколкото тази с проектирането (43%);

-          От гледна точка на обществения интерес, подлежи на одобрение, респ. за получаване на Разрешение за строеж (когато това се изисква), единствено идейният проект – Фаза 3, плюс допълнителната документация по Фаза 4;

-          Работният проект, Фаза 5 - следва стриктно да спазва изискванията на немските стандарти (по DIN) в проектирането, строителството и за строителните продукти. Работният проект не следва да бъде одобряван, но подлежи на добре организиран и непрекъснат надзор от всички участници по време на строителството. Ключът към спазване на изискванията е в контролиращата функция на застрахователите;

-          Освен във фазите на проучването и проектирането, архитектът е основното доверено лице на възложителя включително и във фазите на строителството (Фази 6-9) и защитава неговите многостранни интереси докрай;

-          Не е задължително всички фази да бъдат изпълнявани от един и същ архитект. Тук ключът е в спазването на авторското право на съставителя на одобрения идеен проект, по начина по който това е регламентирано в Германия.

2.       В БЪЛГАРИЯ – прилики и разлики

Структурата и съдържанието, както и принципите и начина на определяне на себестойността на архитектурния труд на българската уредба на архитектурната дейност се приближава (на места - доста плътно, на места – с известни различия) до 9-те фази на баварската (немската) уредба, както следва в краткото сравнение :

Част I : Подготовка за проекта.

БЪЛГАРИЯ		БАВАРИЯ
Фаза 1 – предварителни (прединвестиционни) проучвания	2%	Фаза 1 – набавяне на изходни данни	2%
Фаза 2 – обемно - устройствени проучвания	7%	Фаза 2 – предпроектни проучвания	7%
Дял от общата себестойност:	9%		9%

Сравнения по Част I :

-          Прави впечатление, че в българската уредба липсва „Фаза – набавяне на изходни данни и задание за проектиране“, въпреки че в Наредба 4/2001 г. „За обхвата и съдържание на инвестиционните проекти“ / Глава четвърта „Изходни данни и документи. Задание за проектиране“ (от чл.12 до чл.14 вкл.) тази фаза е подробно изяснена. Вследствие на това, Фаза 1 - предварителни (прединвестиционни) проучвания, като дял от себестойността (2%), са приравнени към баварската Фаза 1 - набавяне на изходни данни. Допълнително : изявените като Фаза 2 - обемно-устройствени проучвания (7%) всъщност са интергрална част от самите предварителни (прединвестиционни) проучвания ...

Част II : Разработване на проекта.

БЪЛГАРИЯ		БАВАРИЯ
Фаза 3 – идеен проект	15%	Фаза 3 – идеен проект	15%
Фаза 4 – технически проект	3%	Фаза 4 – проект за разрешаване на строителството	3%
Фаза 5 – работен проект (работни чертежи и детаили)	25%	Фаза 5 – работен проект	25%
Дял от общата себестойност:	43%		43%

 

Сравнения по Част II:

-          Докато по баварската уредба съществува само един вариант на одобряване на проект и издаване на Разрешение за строеж (по Фаза 3 – идеен проект, допълнена с документацията по Фаза 4 - формуляри и доклади за съответствие на проекта), съгласно българската уредба има три варианта на одобряване на проект и издаване на Разрешение за строеж (по Фаза 3 – идеен проект, или по Фаза 4 – технически проект, или по Фаза 5 – работен проект). В първите два случая, остава да бъдат допълнени по време на строителството работни фрагменти и детаили, които не са регламентирани като самостоятелна фаза и не е посочен техния дял от себестойността;

-          В българската уредба, приравняването на дяла от себестойността за Фаза 4 – технически проект (3%) към баварската Фаза 4 – проект за разрешаване на строителството (3%) е грубо нереалистично.

Част III – Дейност по строителството до изтичане на гаранциите.

БЪЛГАРИЯ		БАВАРИЯ
Фаза 6 –изготвяне на количествени сметки и оформянето им във вид на тръжни книжа	10%	Фаза 6 – подготовка за възлагане	10%
Фаза 7 – съдействие при организиране и провеждане на търг (търгове за избор на изпълнител/и)	4%	Фаза 7 – съдействие при възлагането	4%
Фаза 8 – инвеститорски контрол и авторски контрол, координация на строителния процес и въвеждане на обекта в експлоатация	32%	Фаза 8 – надзор и документиране на строителството	32%
Фаза 9 – комплектоване на архивна документация, установяване на дефекти по обекта и съдействие за отстраняването им в рамките на гаранционните срокове	2%	Фаза 9 – съдействие при гаранционното обслужване	2%
Дял от общата себестойност:	48%		48%

 

Сравнения по Част III :

-          Независимо от усложнените наименования на фазите в българския вариант, в тази част има най-пълно съвпадение между двете уредби. За съжаление, у нас тук влизат най-непопулярните дейности за авторите на архитектурната част на реализиращия се проект. За трайно установената сред българските архитекти основно „проектантска практика“ - това е специфична дейност, обикновено изчерпваща се с „авторския надзор“. Въпреки, че авторският надзор е регламентиран в българската нормативна уредба, неговата себестойност - в рамките на архитектурната дейност по време на стротелството (32%) - не е уточнена. Непознатите за мнозинството български „архитекти-проектанти“ дейности по оптимизиране на строителната стойност на обекта, подготвяне и провеждане на търгове за избор на изпълнители на строителството и най-вече реалното управление на финансите по време на реализирането на обекта - мощен механизъм за надзор върху качеството на строителното изпълнение – би поставило „архитекта“ в значително по-отговорна роля на обекта от „проектанта“, който отдавна е предал папките си и остава относително пасивен в най-важния момент - реализирането на авторския му обект.

Краткото общо сравнение между българската и баварската (немската) уредби на архитектурната дейност показват :

-        - зримо формално сходство (по-скоро осезателно копиране у нас на немския вариант);

-     - (освен слабостите на устройственото планиране, които се пренасят негативно и върху инвестиционното проектиране) има предпоставки за неясноти и обърквания при прилагането на приетата за конкретен обект комбинация от трите възможни проектни фази (идеен/технически/работен) в българския вариант;

-         - напълно неразвит механизъм за определяне на прогнозна/действителна строителна стойност на конкретен обект в българския вариант (от своя страна - основа за адекватно определяне на обществено призната себестойност на архитектурния труд, а оттам и полагащия се архитектурен хонорар) ;

-         - неяснота – с колко да бъдат намалявани архитектурните хонорари по фази, след като масово архитектът не се занимава с изготвянето и контролирането на стойностни сметки и съставянето и контролирането на графици за изпълнение на проектантските/строителните дейности в българския вариант;

-         - неразвит механизъм на задължително стандартизиране в проектирането, строителството и за строителните продукти, което зримо се отразява на архитектурната дейност в българския вариант;

-        - неразвит механизъм за използване на компетентността на автора на архитектурния проект във фазата на неговото построяване в българския вариант.

В България освен с регламентирана частна практика на архитекта, можем да се похвалим и с наличието на Камара на архитектите. Но все още сме длъжници по отношение на оптимизирането на собствената си професионална дейност.

На основание на горните кратки размишления, без да се разпростирам в допълнителна аргументация, предлагам корекция в Методиката за определяне на размера на възнагражденията за предоставяне на проектантски услуги в устройственото планиране и в инвестиционното проектиране, КАБ 2019 г. 

Предлагам обособяване на ФАЗА 4а - технически проект 17% + ФАЗА 4б - добавки за работен проект 8% = ФАЗА 4 (а+б) - работен проект 25%, което да отговаря на нормативната уредба у нас. Естествено, частта от работния проект, която е еквивалентна (еднаква) на съответната част от техническия проект, не следва да бъде изпълнявана два пъти. Предлагам и обособяване на ФАЗА 8а - авторски надзор и екзекутив 6% и ФАЗА 8б - строителен надзор 26% = ФАЗА 8 (а+б) 32%, което да отговаря на едновременното съществуване на "проектант" и "консултант", съгласно българската нормативна уредба:

        Съгласно Методика на КАБ 2019 г. :                                                    Предложение  за промени :

ФАЗА 1	Предварителни (прединвестиционни) проучвания	2 %		ФАЗА 1	Набавяне на изходни данни	2 %
ФАЗА 2	Обемно-устройствени проучвания	7 %		ФАЗА 2	Предварителни (прединвестиционни) проучвания. Задание за проектиране	7 %
	себестойност :	9%			себестойност :	9%
ФАЗА 3	Идеен проект	15%		ФАЗА 3	Идеен проект	вар. 1  15%	вар.2 -	вар.3  15%
ФАЗА 4	Технически проект	3 %		ФАЗА 4а	Технически проект	17%	17%	-
				ФАЗА 4б	Добавки за Работен проект	8%	8%	8%
ФАЗА 5	Работен проект (работни чертежи и детаили)	25 %		ФАЗА 5	Добавка към фазата по която се получава Разрешение за строеж	3%	3%	3%
	себестойност :	43%			себестойност :	43%	28%	26%
ФАЗА 6	Изготвяне на количествени метки и оформянето им във вид на тръжни книжа	10 %		ФАЗА 6	Подготовка за възлагане на строителството	10 %
ФАЗА 7	Съдействие при организиране и провеждане на търг (търгове за избор на изпълнител/и)	4 %		ФАЗА 7	Съдействие при възлагане на строителството	4 %
ФАЗА 8	Инвеститорски контрол, авторски контрол, координация на строителния процес и въвеждане на обекта в експлоатация	32 %		ФАЗА 8	Авторски надзор, Екзекутиви, Строителен надзор	32 %
ФАЗА 9	Комплектоване на архивна документация, установяване на дефекти по обекта и съдействие за отстраняването  имв рамките на гаранционните срокове	2 %		ФАЗА 9	Съдействие за гаранционно обслужване	2 %
	себестойност :	48%			себестойност :	48%

Общо :                                                  100%           Общо :                                                 100%

Ето графично изражение на моето предложение :

В заключение, предлагам и една разбивка на себестойността на архитектурния труд, свързано с възможностите, определени в българската уредба за еднофазно, двуфазно или трифазно проектиране, както и необходимото отчитане на минимална и максимална себестойност за всяка една от тези възможности, в зависимост от описаните в таблицата основни и допълнителни

дейности :

© арх. Илиян Николов