ЗА АРХИТЕКТУРНИТЕ КОНКУРСИ

                                                                                                

 

Преките ми впечатления от провеждането на архитектурни конкурси у нас датират от 70-те години на миналия век. Тъкмо беше проведена мащабна дискусия по темата, която завърши със следните обобщения, които отразяват изходните за нас разбирания към онази епоха (*1 : обявителят на конкурса трябва да е изяснил много добре задачата за да бъде гарантиран успешен краен резултат; конкурсната програма трябва да бъде добре съставена с помощта на специалистите на САБ; отклоненията от програмата трябва да бъдат санкционирани; за по-големи и сложни задачи конкурсите трябва да бъдат двуетапни; поради вредното отражение върху колегията, контрактациите трябва да бъдат премахнати; да не бъде допускано слаб проект с добро графично представяне да бъде добре класиран; САБ трябва да проявява активен контрол върху своите представители в журито, които да бъдат мнозинство, а журирането да става публично и по-добре заплатено; обявените в програмата награди да не бъдат спестявани под претекст, че „конкурсът бил на ниско ниво“.  

С присъщ идеологически патос, към края на седмото десетилетие се появява Постановление на Политбюро на ЦК на БКП „За по-нататъшен подем в развитието на българската архитектура и художествения синтез на изкуствата при изграждането на архитектурно-художествения образ на селищата и жизнената среда“. Комитетът за култура и Комитетът за архитектура и благоустройство съставят в синхрон с постановлението нова „Наредба за конкурсите за създаване или проектиране на произведения на градоустройството и архитектурата“ (1979 г.). Според тази наредба „конкурсите имат за цел създаване на произведения на най-високо идейно-художествено ниво, с най-високи качества и ефективност при възможност за участие в творческия процес на широк кръг от автори и колективи“. В сферата на нашата професия се провеждат конкурси за „проекти на градоустройството и архитектурата, проекти за инженерни съоръжения, в които доминира архитектурно-художествената част, произведения на монументалните и декоративно-монументалните изкуства, произведения на художествения синтез на архитектурата с изобразителните и приложните изкуства и дизайна“. В онези условия, обектите които задължително трябва да бъдат проектирани с конкурс се определят от Комитета за култура, Министерството на строителството и селищното устройство и Държавния комитет за наука и технически прогрес по предложение на САБ, СБХ и съответния инвеститор. Едновременно с решението за задължителен конкурс се определя и неговия характер: таен или явен, общ или ограничен, ведомствен, национален или международен, с контрактации или без. Обявители на конкурса, по смисъла на наредбата, са САБ/СБХ със съответния инвеститор. Поради забраната на частната практика, проектирането на излъчения с конкурса първопремиран проект, уточнено още в конкурсната програма, се предвижда за изпълнение в плана на съответна проектантска организация или на САБ (алтернативната възможност за възлагане на проекта).

В периода на социализма у нас липсва правно понятие за „обществена поръчка“, както и процесуални правила свързани с нейното възлагане – съответно липсва специален закон за обществени поръчки. Едва с Указ за стопанската дейност №56/1989  на Държавния съвет на НРБ (отменен през 1996 г.) за пръв път и твърде бегло се споменава за възможността държавни поръчки да бъдат възлагани на икономически субекти, вкл. и на конкурсна основа. Първата цялостно възстановена уредба на материята за обществените поръчки се съдържа в Закон за възлагане на държавни и общински поръчки от 1997 г. прераснал в Закон за обществените поръчки от 1999 г., който вече привежда нашето законодателство в съответствие с директивите на Европейския съюз, предвид планираното приемане на България в съюза. Междувременно, описаната по-горе схема на провеждане на архитектурни конкурси у нас стана постепенно невъзможна и наредбата от 1979 г. беше отменена през 2000 г.

Почти веднага след това, САБ се ангажира с изработване на осъвременена Наредба за архитектурните конкурси, но на етапа на съгласуване на проектотекста със заинтересованите ведомства и организации, основанието за такава уредба в новия ЗУТ беше премахнато и усилието пропадна окончателно.

Затова вниманието на САБ (под мое ръководство, в качеството ми на зам-председател на УС по нормативната уредба, мандат 2001-2004 г.) се съсредоточи върху изменение и допълнение на новосъздадения Закон за обществените поръчки – за да намери място в закона липсващата специфика на обществена поръчка в сферата на художественото творчество, в т.ч. на архитектурата. Основополагащото ни твърдение беше, че разбирането ни за качество на предлаганото архитектурно решение не съвпада с въплътената презумпция за стремеж към най-ниска цена и най-кратък срок за изпълнение на поръчката. Намерихме поддръжка от страна на двама тогавашни зам.-председатели на НС - Камелия Касабова и Асен Агов, които разпоредиха предложенията на САБ (22 бр. текстове за изменение и допълнение на ЗОП) да бъдат официално разгледани, по мой доклад, от Комисията по местно самоуправление, регионална политика и благоустройство, с председател Ремзи Осман. По време на подготовката на предложенията установихме контакти с единствения тогава народен представител, колега – арх. Борислав Владимиров, който  предварително демонстрира подкрепа. За съжаление, Комисията, без изразени аргументи, не прие нито едно от нашите предложения.

*  *  *

За да прехвърля темата към днешния ден и близкия ни европейски контекст, ще цитирам (с незначително парафразиране) едно мащабно проучване на практиката на архитектурните конкурси в Европа от неотдавнашния период, малко преди ковид-пандемията (*2, според което:

Кратката характеристика на европейските практики за архитектурните конкурси е следната:

- Директива на Европейския съюз от 2014 г. е основанието за използване на „конкуренцията като метод на подбор“. Тази Директива е в основата на Националната стратегия за архитектурата във Франция от 2016 г. В Германия конкурсите за публични обекти над определен праг са задължителни и отворени за участници от всички останали страни-членки на ЕС от 2008 г. Швейцария и без да е член на ЕС върви по същия път.

- Добрият проект започва с добра програма – конкурсът определя избора на автора, но същественото вече трябва да се е случило преди това. Програмирането се извършва различно в европейските страни. Централна роля в организирането на архитектурни конкурси в Европа имат местни професионални организации, например: BDA- Асоциацията на немските архитекти, Германия; SIA – Дружеството на инженерите и архитектите, Швейцария, Arshitectuur Lokaal – частна асоциация, Нидерландия и пр.

3.    - Съществуват различни методи и критерии за предварителен подбор на участниците в конкурса. Ако обявителят разчита на оборота на участниците за да го включи в избора – това ограничава до около 10% от желаещите. В Швейцария не се иска оборот, а препоръки и обяснения за квалификацията на персонала на участика. Архитектите трябва да покажат дали са способни да реализират сградата от конкурса, а не дали вече са направили подобна. В Швейцария толерират местните архитекти – обратно, в Полша считат, че местните архитекти не са достатъчно добри.

4.  .- Общоприето е мнението, че участниците в журито на един конкурс следва да са изявени професионалисти, независими от възложителя, способни да се обединят  около единодушно решение. В Швейцария съществува регламент за задължително подписване на заключителния протокол от всички журори и публичното му обявяване.

5.  - Анонимността на участниците в конкурса е установена в европейската директива, но е по-характерна за практиката в северната част на Европа. Фламандците и датчаните – обратно, предпочитат изслушване на авторите, което не може да остане анонимно.

6.  - Критериите за селекция на представените в един конкурс проекти са близки в различните европейски страни, именно: съблюдаването на програмата, архитектурно-естетическите качества, амбианса на пространствата, вписването в околната среда, наличие на предпоставки за устойчиво развитие, спазване на бюджета.

7.     -  Мнението на потребителите/ползвателите на обекта на конкурса би било добре да бъде известно още преди решението на журито – има такава практика в Швейцария и Нидерландия. Важно е да бъдат питани заинтересованите, а не по-широка общност и да бъдат обсъждани програми, а не конкретни проекти. Пряката демокрация в Швейцария се прилага за всеки по-мащабен проект и мнение там дават 35-65% от заинтересованите.

8

Гл      - Глобалната сума за премии в Швейцария и Германия (свързано с минимума на хонорара по HOAI) е регламентирана. В повечето страни победителят в конкурса започва преговори за проектантския хонорар и се отварят условия за дъмпинг.

9.    -  Общо е мнението, че конкурсите са стимулиращо интелектуално упражнение, което допринася за славата на победителите. Основните отрицателни страни при провеждане на конкурс са: некомпетентност на журито, слабо заплащане на участниците, възникващите непредвидени процедури, не винаги положителната роля на организатора, недобра програма, лошо публикувани обявления, неясни критерии за оценка, проблемите когато победителят се е отклонил от програмата, проблемите когато решението на журито не е взето единодушно.

10.  Като противоположна, може да бъде обобщена и гледната точка на евентуалните обявители на конкурси: рисковано е, че обявителят следва да работи с доставчик на услуга, когото не познава; рисковано е, че изборът следва да бъде направен от жури, в което обявителят няма мнозинство; рисковано е, че бюджетът на печелившия проект може да не е най-ниския; като цяло - конкурсът оскъпява и забавя.

В заключението на цитираната разработка се предлага (*3 :

-          реализиране на единен европейски портал за конкурси;

-          обучение на организатори, програмисти, консултанти на обществени поръчки;

-           осигуряване на достъпа на малки, средни и мради бюра до конкурсите;

-     създаване на европейска комисия, която да следи, развива и насърчава архитектурните конкурси.

 ...............................................................................

(*1 – Методи Класанов, „Основни изводи от разговора за градоустройствените и архитектурните конкурси“, сп. Архитектура, бр. 10/1970 г., стр. 59

(*2 – Veronique Biau, Meril Sineus, 2017, “Les pratiques du concours d`architecture en Europe”

(*3 – GreenARCH, 2017, Предложения за усъвършенстване на конкурсите в архитектурата.

 

© Илиян Николов, февруари 2024 г.

ПРЕРАБОТКА НА ЗАПАДНАТА ФАСАДА НА БИВШИЯ ПАРТИЕН ДОМ В СОФИЯ

Как да доближим западната фасада на бившия  Партиен дом към актуалната му функция на сграда на Народното събрание:

1.     Каменният фрагмент над главния корниз с характерна пропагандна форма и частично заличените комунистически символи (сърп, чук, петолъчка, знамена) да бъде окончателно премахнат. 

2.     На същото място – върху подходящо преработена част от атиката над главния корниз да бъде поставено обемно изображение на актуалния Държавен герб.

В същото време, общата градоустройствена композиция, отреждаща на обемите, оформящи западната част на бившия Партиен дом роля на градоустройствен акцент, не би било правилно да бъде омаловажавана.

Обобщеният анализ на пропорциите на западната фасада (разглеждана сама по себе си) показва, че нейната композиция е органично завършена и няма убедително основание за премахване на някой от обемите:

Но това не се отнася за шпила, който поддържаше липсващата вече петолъчка и който сега се използва за поставяне на националния флаг. С премахването на този шпил би се смекчил още един патетичен елемент от бившата социалистическа символика:

© арх. Илиян Николов, 2023 г.

АРХИТЕКТУРАТА - ТВОРЕЦ НА ВРЕМЕУБЕЖИЩА

Георги Господинов подсказа генетичната способност на архитектурата да твори времеубежища. Времето в което сградата е реализирана вселява в нея своя специфичен дух и промяната на това обстоятелство, в много случаи, се оказва проблематична. 

Авторът дава като пример сградата на НДК в София – онази „гигантска бетонна костенурка“, в която „каквото и културно събитие да правиш там, концерт или четене, всичко по странен начин се спихваше в някакво бледо подобие на партиен пленум“ („Времеубежище“, Г. Господинов, 2020 г., стр. 242), (с уважение към арх. Александър Баров).

Мисля, че по същата причина и до днес, сегашното Народно събрание, въпреки вложените усилия и похарчените пари, не може да намери пълноценно ново убежище в сградата на бившия Партиен дом (с поздрави към моя приятел арх. Владислав Николов).

Колкото по-ориентирана към пропагандна същност е сградата, толкова по-еднозначно и устойчиво е въплътеното в нея времеубежище. Мавзолеят на Димитров попадаше в максимална степен в това определение. Последва логично му премахване – „невинно пренасяне“ в новото време, което да елиминира връзката със старото, което го беше породило беше невъзможно - всички конкурсни опити в тази посока бяха израз на неубедителни спекулации. А днес не разбирам търпимостта към упорито лансираната утопия за ревитализирането на „дом-паметника“ на Бузлуджа, който попада в същата категория. (отново с уважение както към арх. Георги Овчаров, така и към арх. Георги Стоилов).

Синдромът времеубежище е относим, в различна степен, към голяма част от социалистическото архитектурно наследство у нас. Например, повечето старателно изградени партийни домове, въплъщават пропагандния дух на миналото (предумишлените градоустройствени акценти, преоразмерените фоайета и комуникационни пространства, помпозния характера на интериора, внушенията на реализирания „синтез с монументалните изкуства“ и пр.). Този вид сгради бяха своевременно населени от съвременните „нетоталитарни“ институции, всуе призвани да намерят  там ново времеубежище... Едва ли би имало смисъл да развивам по-подробно темата за времеубежището, въплътено в едропанелните жилищни комплекси (но и в предхождащите ги монолитни жилищни комплекси, които някои привиждат като достойни за паметници на „културата“), както и в големия брой административни и производствени сгради от периода и пр. и пр.

Днес изоставените сгради – архитектурна субстанция, зарязана поради липса на убедително алтернативно времеубежище, се превръщат в осезателен проблем. Някои намериха за „национално представителна“ тази тема даже при участието ни във Венецианското архитектурно биенале 2023... (за мен, този въпрос остава дискусионен). Мисля, че количеството на такива сгради ще се увеличи застрашително, особено ако трайно оставяме проблема на произвола...

Разбира се, немалко сгради успяват да реализират различна степен на ново времеубежище. Като тази срещу Градската градина в София, която Господинов нарича в своето произведение „конакът-дворец-галерия“ (въпреки, че и до края на 70-те не спря желанието на властта да намери начин да я разруши).

Развитият свят отдавна сочи примери на успешни решения на маркирания проблем. Трябва да се съсредоточим и да ги последваме!

 

© арх. Илиян Николов, 2023

ЗА АВТОРСКОТО ПРАВО В АРХИТЕКТУРАТА

 

Учудващо, относно навършилия тези дни 30 (тридесет !) години закон - все още стоят неизяснени основни понятия, както и драстични разлики с установената европейска практика по материята...

ЗАКОН ЗА АВТОРСКОТО ПРАВО И СРОДНИТЕ МУ ПРАВА в сила от 01.08.1993 г.	КОМЕНТАР:
Чл.2. Авторското право върху произведения на литературата, изкуството и науката възниква за автора със създаването на произведението. Чл.3.(1) Обект на авторското право е всяко произведение на литературата, изкуството и науката, което е резултат на творческа дейност и е изразено по какъвто и да е начин и в каквато и да е обективна форма, като: 8. одобрени архитектурни проекти, одобрени проекти по устройствено планиране, карти, схеми, планове и други, отнасящи се до архитектурата, териториалното устройство, ... (3) Обект на авторското право може да бъде и част от произведение по ал.(1), както и подготвителни скици, планове и други подобни.	Авторското право върху произведение на архитектурата не възниква за автора със създаването на произведението на архитектурата, а с одобряването на архитектурния проект или проекта по устройствено планиране. Подготвителните скици, планове и други подобни, които могат (но не задължително) да бъдат обект на авторското право се отнасят също само към одобрени проекти. От горното следва, че: -          автор може да бъде само архитект с призната проектантска правоспособност -          проект, който не подлежи на одобряване (например конкурсен проект) не поражда авторско право
Видове неимуществени авторски права Чл.15. (1) Авторът има право: 1.  Да реши дали създаденото от него произведение може да бъде разгласено и да определи времето, мястото и начина, по който да стане това, с изключение на обектите по чл.3, ал.1, т.8 ..., при които това право се уговаря по договор; 2.       Да иска признаване на неговото авторство върху произведението; 3.       Да реши дали произведението му да бъде разгласено под псевдоним или анонимно; 4.       Да иска името му, псевдонима му или друг идентифициращ го авторски знак да бъдат обозначавани по съответния начин при всяко използване на произведанието; 5. Да иска запазване на целостта на произведението и да се противопостави на всякакви промени в него, както и на всяко друго действие, което би могло да наруши законните му интереси или личното му достойнство; 6.       Да променя произведението си, ако с това не се нарушават права, придобити от други лица; 7.       На достъп до оригинала на произведанието, когато то се намира във владение на друго лице и когато това е необходимо с оглед упражняване на неимуществено или имуществено право, предвидено в този закон; 8.       Да спре използването на произведението поради промени в убежденията си, с изключение на реализираните произведения на архитектурата ...; Чл.15. (2) Авторът няма право да се противопостави на желанието на собственика на произведение на архитектурата да го разруши, преустрои, надстрои или пристрои, ако това се извършва в съответствие с действащите разпоредби. За уточняване на начина на извършване на промените собственикът на произведението на архитектурата може да подади искане до съответната организация за колективно управление на права, която е длъжна на извърши консултацията.	Авторът на архитектурен проект или проект на териториалното устройство следва да уговаря още в договора за възлагане на изпълнението на проекта, начина на разгласяването на съдаденото от него произведение, което добива смисъл само в случай на одобряването на проекта. По нататък авторът следва да реши дали произведението му да бъде разгласено под името му, под псевдоним или под идентифициращ го авторски знак и може да поиска това да бъде обозначено по съответен начин върху произведението. Авторът на одобрен архитектурен проект или одобрен проект за териториално устройство има право да иска запазване на цялостта на произведението му и да се противопоставя на всякакви промени - но в същото време няма право да се противопоставя на желанието на собственика на реализираното произведение да го разруши, преустрои, надстрои или пристрои, ако това се извършва в съответствие с действащите разпоредби. Предвидено е задължение на организацията за колективно управление на права да извърши консултация относно промените в реализирано произведение на архитектурата, ако това е поискано от собственика (но не е задържително). От горното следва, че: -          авторът има право да се обозначи като такъв -          авторът има право да изрази несъгласие относно промени в произведението си (ако собственикът иска такива, с които авторът не е съгласен), но няма право да им се противопостави
Видове имуществени авторски права Чл.18. (1) Авторът има изключителното право да използва създаденото от него произведение и да разрешава използването му от други лица, освен в случаите, за които този закон разпорежда друго. (2) За използване по смисъла на ал.1 се смятат действия като: 8. преработка и синхронизация на произведението. Преработка е и приспособяването и внасяне на всякакъв вид промени в произведанието, както и използването на произведението за създаване на ново, производно на него произведение; 9. реализирането на архитектурен проект чрез построяване или изработване на обекта, за който той е предназначен; Чл.19. Авторът има право на възнаграждение за всеки вид използване на произведението и за всяко поредно използване на същия вид. Свободно използване без заплащане на възнаграждение Чл.24.(1) Без съгласието на носителя на авторското право и без заплащане на възнаграждение е допустимо: 15. използването на сграда, която е произведение на архитектурата, или план на такава сграда с цел реконструкцията ѝ, извършено след съгласуване със съответната организация за колективно управление на права	Чрез договорът за възлагане на проекта, на основание на чл. 18., бъдещият автор (който придобива права на такъв след одобряване на проекта) има право да уговори с възложителя всички имуществени условия, при които ще разреши построяването на обекта, както и при настъпване на действия, свързани с евентуални бъдещи преработки на проекта. В същото време, съгласно чл.24, (1) т.15. следва, че: -          след съгласуване с организация за колективно управление на авторски права, е допустимо собственикът да използва произведението (и неговите планове), с цел реконструкцията му, и без съгласие и заплащане на възнаграждение на автора

От посоченото по-горе следват моите три основни заключения:

1.       Организация за колективно управление на авторски права в случаите с произведения на архитектурата играе възлова роля съгласно Закона за авторското право и сродните му права, което следва да амбицира Съюза на архитектите в България да изпълнява дейността на такава организация

2.       Чл.3. на Закона за авторското право и сродните му права ограничава силно предмета на авторско право в архитектурата. Оптимизирането на тази основополагаща тема следва да намери своевременно място в активността на Съюза на архитектите в България

3.       Едновременното действие на чл.15. ал.(2) и чл. 24. ал.(1) т.15 на Закона за авторско право и сродните му права, комплицира значително прилагането на авторско право в архитектурата - тема, която също следва да бъде активно коментирана в Съюза на архитектите в България

 

  арх. Илиян Николов

УРЕДБА НА ДЕЙНОСТТА НА АРХИТЕКТА В БАВАРИЯ И БЪЛГАРИЯ - ПРИЛИКИ И РАЗЛИКИ

Следващите кратки размисли са провокирани от докосването ми до проекта „Алианс за адаптиране на български архитекти към немския пазар за архитектурни услуги“, реализиран през октомври-декември 2022 г. от автора дипл.-инж. арх. Стоян Тодоров - Мюнхен, съвместно с Bayerische Architektenkammer и Варненски свободен университет, съфинансиран от Erasmus+ и с подкрепата на Камара на архитектите в България.

1.   

В   В  БАВАРИЯ

Архитектурната дейност в Бавария (аналогично и в цяла Германия) е структурирана в ясно описани 9 последователни фази, обхващащи изчерпателно цялата възможна дейност на архитекта в изпълнение на инвестиционния процес : от възникване на идеята, през предварителна подготовка и проучвания, разработка на проекта, извършване на строителството, въвеждане на обекта в експлоатация, до отстраняване на дефекти в рамките на гаранционните срокове.

Освен описание на дейностите на архитекта, уредбата определя и себестойността на архитектурния труд, основно – като регламентирана част от строителната стойност на обекта. На това основание в Германия съществува силно развит механизъм за определяне на строителната стойност – от прогнозната до действителната – изцяло от компетентността и в дейността на архитекта. Определената обща себестойност (100%), регламентирано е разделена между 9-те фази на архитектурната дейност (които бих разделил условно на три части, без да има такова официално разделяне), както следва :

Част I – подготовка за проекта -  9%, в т.ч. :

                Фаза 1 – набавяне на изходни данни – 2%

                Фаза 2 – предпроектни проучвания – 7%

Част II – разработване на проекта – 43%, в т.ч. :

                Фаза 3 – идеен проект – 15%

                Фаза 4 – проект за разрешаване на строителството – 3%

                Фаза 5 – работен проект – 25%

Част III – дейност по строителството до изтичане на гаранциите – 48%, в т.ч. :

                Фаза 6 – подготовка за възлагане – 10%

                Фаза 7 – съдействие при възлагането – 4%

                Фаза 8 – надзор и документиране на строителството – 32%

                Фаза 9 – съдействие при гаранционното обслужване – 2%

 Краткият коментар, по отношение на цитираната уредба, е следният :

-          Формулираните 9 фази обхващат изчерпателно цялата възможна дейност на архитекта в изпълнение на инвестиционния процес. Всяка следваща фаза надгражда извършеното в рамките на предходната и следвайки логиката на практиката, няма как да бъде пропусната нито една от фазите. От българската гледна точка днес, мисля че тук най-силно впечатление създава по-големият дял на присъща архитектурна дейност свързана със строителството (48%), отколкото тази с проектирането (43%);

-          От гледна точка на обществения интерес, подлежи на одобрение, респ. за получаване на Разрешение за строеж (когато това се изисква), единствено идейният проект – Фаза 3, плюс допълнителната документация по Фаза 4;

-          Работният проект, Фаза 5 - следва стриктно да спазва изискванията на немските стандарти (по DIN) в проектирането, строителството и за строителните продукти. Работният проект не следва да бъде одобряван, но подлежи на добре организиран и непрекъснат надзор от всички участници по време на строителството. Ключът към спазване на изискванията е в контролиращата функция на застрахователите;

-          Освен във фазите на проучването и проектирането, архитектът е основното доверено лице на възложителя включително и във фазите на строителството (Фази 6-9) и защитава неговите многостранни интереси докрай;

-          Не е задължително всички фази да бъдат изпълнявани от един и същ архитект. Тук ключът е в спазването на авторското право на съставителя на одобрения идеен проект, по начина по който това е регламентирано в Германия.

2.       В БЪЛГАРИЯ – прилики и разлики

Структурата и съдържанието, както и принципите и начина на определяне на себестойността на архитектурния труд на българската уредба на архитектурната дейност се приближава (на места - доста плътно, на места – с известни различия) до 9-те фази на баварската (немската) уредба, както следва в краткото сравнение :

Част I : Подготовка за проекта.

БЪЛГАРИЯ		БАВАРИЯ
Фаза 1 – предварителни (прединвестиционни) проучвания	2%	Фаза 1 – набавяне на изходни данни	2%
Фаза 2 – обемно - устройствени проучвания	7%	Фаза 2 – предпроектни проучвания	7%
Дял от общата себестойност:	9%		9%

Сравнения по Част I :

-          Прави впечатление, че в българската уредба липсва „Фаза – набавяне на изходни данни и задание за проектиране“, въпреки че в Наредба 4/2001 г. „За обхвата и съдържание на инвестиционните проекти“ / Глава четвърта „Изходни данни и документи. Задание за проектиране“ (от чл.12 до чл.14 вкл.) тази фаза е подробно изяснена. Вследствие на това, Фаза 1 - предварителни (прединвестиционни) проучвания, като дял от себестойността (2%), са приравнени към баварската Фаза 1 - набавяне на изходни данни. Допълнително : изявените като Фаза 2 - обемно-устройствени проучвания (7%) всъщност са интергрална част от самите предварителни (прединвестиционни) проучвания ...

Част II : Разработване на проекта.

БЪЛГАРИЯ		БАВАРИЯ
Фаза 3 – идеен проект	15%	Фаза 3 – идеен проект	15%
Фаза 4 – технически проект	3%	Фаза 4 – проект за разрешаване на строителството	3%
Фаза 5 – работен проект (работни чертежи и детаили)	25%	Фаза 5 – работен проект	25%
Дял от общата себестойност:	43%		43%

 

Сравнения по Част II:

-          Докато по баварската уредба съществува само един вариант на одобряване на проект и издаване на Разрешение за строеж (по Фаза 3 – идеен проект, допълнена с документацията по Фаза 4 - формуляри и доклади за съответствие на проекта), съгласно българската уредба има три варианта на одобряване на проект и издаване на Разрешение за строеж (по Фаза 3 – идеен проект, или по Фаза 4 – технически проект, или по Фаза 5 – работен проект). В първите два случая, остава да бъдат допълнени по време на строителството работни фрагменти и детаили, които не са регламентирани като самостоятелна фаза и не е посочен техния дял от себестойността;

-          В българската уредба, приравняването на дяла от себестойността за Фаза 4 – технически проект (3%) към баварската Фаза 4 – проект за разрешаване на строителството (3%) е грубо нереалистично.

Част III – Дейност по строителството до изтичане на гаранциите.

БЪЛГАРИЯ		БАВАРИЯ
Фаза 6 –изготвяне на количествени сметки и оформянето им във вид на тръжни книжа	10%	Фаза 6 – подготовка за възлагане	10%
Фаза 7 – съдействие при организиране и провеждане на търг (търгове за избор на изпълнител/и)	4%	Фаза 7 – съдействие при възлагането	4%
Фаза 8 – инвеститорски контрол и авторски контрол, координация на строителния процес и въвеждане на обекта в експлоатация	32%	Фаза 8 – надзор и документиране на строителството	32%
Фаза 9 – комплектоване на архивна документация, установяване на дефекти по обекта и съдействие за отстраняването им в рамките на гаранционните срокове	2%	Фаза 9 – съдействие при гаранционното обслужване	2%
Дял от общата себестойност:	48%		48%

 

Сравнения по Част III :

-          Независимо от усложнените наименования на фазите в българския вариант, в тази част има най-пълно съвпадение между двете уредби. За съжаление, у нас тук влизат най-непопулярните дейности за авторите на архитектурната част на реализиращия се проект. За трайно установената сред българските архитекти основно „проектантска практика“ - това е специфична дейност, обикновено изчерпваща се с „авторския надзор“. Въпреки, че авторският надзор е регламентиран в българската нормативна уредба, неговата себестойност - в рамките на архитектурната дейност по време на стротелството (32%) - не е уточнена. Непознатите за мнозинството български „архитекти-проектанти“ дейности по оптимизиране на строителната стойност на обекта, подготвяне и провеждане на търгове за избор на изпълнители на строителството и най-вече реалното управление на финансите по време на реализирането на обекта - мощен механизъм за надзор върху качеството на строителното изпълнение – би поставило „архитекта“ в значително по-отговорна роля на обекта от „проектанта“, който отдавна е предал папките си и остава относително пасивен в най-важния момент - реализирането на авторския му обект.

Краткото общо сравнение между българската и баварската (немската) уредби на архитектурната дейност показват :

-        - зримо формално сходство (по-скоро осезателно копиране у нас на немския вариант);

-     - (освен слабостите на устройственото планиране, които се пренасят негативно и върху инвестиционното проектиране) има предпоставки за неясноти и обърквания при прилагането на приетата за конкретен обект комбинация от трите възможни проектни фази (идеен/технически/работен) в българския вариант;

-         - напълно неразвит механизъм за определяне на прогнозна/действителна строителна стойност на конкретен обект в българския вариант (от своя страна - основа за адекватно определяне на обществено призната себестойност на архитектурния труд, а оттам и полагащия се архитектурен хонорар) ;

-         - неяснота – с колко да бъдат намалявани архитектурните хонорари по фази, след като масово архитектът не се занимава с изготвянето и контролирането на стойностни сметки и съставянето и контролирането на графици за изпълнение на проектантските/строителните дейности в българския вариант;

-         - неразвит механизъм на задължително стандартизиране в проектирането, строителството и за строителните продукти, което зримо се отразява на архитектурната дейност в българския вариант;

-        - неразвит механизъм за използване на компетентността на автора на архитектурния проект във фазата на неговото построяване в българския вариант.

В България освен с регламентирана частна практика на архитекта, можем да се похвалим и с наличието на Камара на архитектите. Но все още сме длъжници по отношение на оптимизирането на собствената си професионална дейност.

На основание на горните кратки размишления, без да се разпростирам в допълнителна аргументация, предлагам корекция в Методиката за определяне на размера на възнагражденията за предоставяне на проектантски услуги в устройственото планиране и в инвестиционното проектиране, КАБ 2019 г. 

Предлагам обособяване на ФАЗА 4а - технически проект 17% + ФАЗА 4б - добавки за работен проект 8% = ФАЗА 4 (а+б) - работен проект 25%, което да отговаря на нормативната уредба у нас. Естествено, частта от работния проект, която е еквивалентна (еднаква) на съответната част от техническия проект, не следва да бъде изпълнявана два пъти. Предлагам и обособяване на ФАЗА 8а - авторски надзор и екзекутив 6% и ФАЗА 8б - строителен надзор 26% = ФАЗА 8 (а+б) 32%, което да отговаря на едновременното съществуване на "проектант" и "консултант", съгласно българската нормативна уредба:

        Съгласно Методика на КАБ 2019 г. :                                                    Предложение  за промени :

ФАЗА 1	Предварителни (прединвестиционни) проучвания	2 %		ФАЗА 1	Набавяне на изходни данни	2 %
ФАЗА 2	Обемно-устройствени проучвания	7 %		ФАЗА 2	Предварителни (прединвестиционни) проучвания. Задание за проектиране	7 %
	себестойност :	9%			себестойност :	9%
ФАЗА 3	Идеен проект	15%		ФАЗА 3	Идеен проект	вар. 1  15%	вар.2 -	вар.3  15%
ФАЗА 4	Технически проект	3 %		ФАЗА 4а	Технически проект	17%	17%	-
				ФАЗА 4б	Добавки за Работен проект	8%	8%	8%
ФАЗА 5	Работен проект (работни чертежи и детаили)	25 %		ФАЗА 5	Добавка към фазата по която се получава Разрешение за строеж	3%	3%	3%
	себестойност :	43%			себестойност :	43%	28%	26%
ФАЗА 6	Изготвяне на количествени метки и оформянето им във вид на тръжни книжа	10 %		ФАЗА 6	Подготовка за възлагане на строителството	10 %
ФАЗА 7	Съдействие при организиране и провеждане на търг (търгове за избор на изпълнител/и)	4 %		ФАЗА 7	Съдействие при възлагане на строителството	4 %
ФАЗА 8	Инвеститорски контрол, авторски контрол, координация на строителния процес и въвеждане на обекта в експлоатация	32 %		ФАЗА 8	Авторски надзор, Екзекутиви, Строителен надзор	32 %
ФАЗА 9	Комплектоване на архивна документация, установяване на дефекти по обекта и съдействие за отстраняването  имв рамките на гаранционните срокове	2 %		ФАЗА 9	Съдействие за гаранционно обслужване	2 %
	себестойност :	48%			себестойност :	48%

Общо :                                                  100%           Общо :                                                 100%

Ето графично изражение на моето предложение :

В заключение, предлагам и една разбивка на себестойността на архитектурния труд, свързано с възможностите, определени в българската уредба за еднофазно, двуфазно или трифазно проектиране, както и необходимото отчитане на минимална и максимална себестойност за всяка една от тези възможности, в зависимост от описаните в таблицата основни и допълнителни

дейности :

© арх. Илиян Николов