Следващите кратки размисли са провокирани от докосването ми до проекта „Алианс
за адаптиране на български архитекти към немския пазар за архитектурни услуги“,
реализиран през октомври-декември 2022 г. от автора дипл.-инж. арх. Стоян
Тодоров - Мюнхен, съвместно с Bayerische Architektenkammer
и Варненски свободен университет, съфинансиран от Erasmus+ и с
подкрепата на Камара на архитектите в България.
1.
В В БАВАРИЯ
Архитектурната дейност в Бавария
(аналогично и в цяла Германия) е структурирана в ясно описани 9 последователни
фази, обхващащи изчерпателно цялата възможна дейност на архитекта в изпълнение на инвестиционния
процес : от възникване на идеята, през предварителна подготовка и проучвания,
разработка на проекта, извършване на строителството, въвеждане на обекта в
експлоатация, до отстраняване на дефекти в рамките на гаранционните срокове.
Освен описание на дейностите на архитекта,
уредбата определя и себестойността на архитектурния труд, основно – като регламентирана част от строителната
стойност на обекта. На това основание в Германия съществува силно развит механизъм за определяне на строителната
стойност – от прогнозната до действителната – изцяло от компетентността и в дейността на архитекта. Определената
обща себестойност (100%),
регламентирано е разделена между 9-те фази на архитектурната дейност (които бих разделил условно на три части, без да има такова официално разделяне), както
следва :
Част I – подготовка за проекта -
9%, в т.ч. :
Фаза
1 – набавяне на изходни данни – 2%
Фаза
2 – предпроектни проучвания – 7%
Част II – разработване на проекта – 43%,
в т.ч. :
Фаза
3 – идеен проект – 15%
Фаза
4 – проект за разрешаване на строителството – 3%
Фаза
5 – работен проект – 25%
Част III – дейност по строителството до изтичане на гаранциите – 48%, в т.ч. :
Фаза
6 – подготовка за възлагане – 10%
Фаза
7 – съдействие при възлагането – 4%
Фаза
8 – надзор и документиране на строителството – 32%
Фаза
9 – съдействие при гаранционното обслужване – 2%
Краткият коментар, по отношение на цитираната уредба, е
следният :
-
Формулираните 9 фази обхващат изчерпателно
цялата възможна дейност на архитекта в изпълнение на инвестиционния процес. Всяка
следваща фаза надгражда извършеното в рамките на предходната и следвайки
логиката на практиката, няма как да бъде пропусната нито една от фазите. От българската гледна точка днес, мисля че тук най-силно впечатление създава по-големият дял на присъща архитектурна дейност свързана със строителството (48%), отколкото тази с проектирането (43%);
-
От гледна точка на обществения интерес, подлежи
на одобрение, респ. за получаване на Разрешение за строеж (когато това се
изисква), единствено идейният проект – Фаза 3, плюс допълнителната документация
по Фаза 4;
-
Работният проект, Фаза 5 - следва стриктно да
спазва изискванията на немските стандарти (по DIN) в проектирането, строителството и
за строителните продукти. Работният проект не следва да бъде одобряван, но
подлежи на добре организиран и непрекъснат надзор от всички участници по време
на строителството. Ключът към спазване на изискванията е в контролиращата
функция на застрахователите;
-
Освен във фазите на проучването и проектирането,
архитектът е основното доверено лице на възложителя включително и във фазите на
строителството (Фази 6-9) и защитава неговите многостранни интереси докрай;
-
Не е задължително всички фази да бъдат
изпълнявани от един и същ архитект. Тук ключът е в спазването на авторското право
на съставителя на одобрения идеен проект, по начина по който това е регламентирано
в Германия.
2.
В БЪЛГАРИЯ
– прилики и разлики
Структурата и съдържанието, както
и принципите и начина на определяне на себестойността на архитектурния труд на
българската уредба на архитектурната дейност се приближава (на места - доста плътно, на места – с
известни различия) до 9-те фази на баварската (немската) уредба, както следва в
краткото сравнение :
Част I : Подготовка за проекта.
БЪЛГАРИЯ
|
|
БАВАРИЯ
|
|
Фаза 1 – предварителни (прединвестиционни) проучвания
|
2%
|
Фаза 1 – набавяне на изходни данни
|
2%
|
Фаза 2 – обемно - устройствени проучвания
|
7%
|
Фаза 2 – предпроектни проучвания
|
7%
|
Дял
от общата себестойност:
|
9%
|
|
9%
|
Сравнения по Част I :
-
Прави впечатление, че в
българската уредба липсва „Фаза – набавяне на изходни данни и задание за проектиране“, въпреки че
в Наредба 4/2001 г. „За обхвата и съдържание на инвестиционните проекти“ /
Глава четвърта „Изходни данни и документи. Задание за проектиране“ (от чл.12 до
чл.14 вкл.) тази фаза е подробно изяснена. Вследствие
на това, Фаза 1 - предварителни (прединвестиционни) проучвания, като дял от
себестойността (2%), са приравнени към баварската Фаза 1 - набавяне на изходни
данни. Допълнително : изявените като Фаза 2 - обемно-устройствени проучвания (7%) всъщност са интергрална част от самите предварителни (прединвестиционни) проучвания ...
Част II : Разработване на проекта.
БЪЛГАРИЯ
|
|
БАВАРИЯ
|
|
Фаза 3 – идеен проект
|
15%
|
Фаза 3 – идеен проект
|
15%
|
Фаза 4 – технически проект
|
3%
|
Фаза 4 – проект за разрешаване на строителството
|
3%
|
Фаза 5 – работен проект (работни чертежи и детаили)
|
25%
|
Фаза 5 – работен проект
|
25%
|
Дял
от общата себестойност:
|
43%
|
|
43%
|
Сравнения по Част II:
-
Докато по баварската уредба съществува само един
вариант на одобряване на проект и издаване на Разрешение за строеж (по Фаза 3 –
идеен проект, допълнена с документацията по Фаза 4 - формуляри и доклади за съответствие на проекта), съгласно
българската уредба има три варианта на одобряване на проект и издаване на
Разрешение за строеж (по Фаза 3 – идеен проект, или по Фаза 4 – технически проект,
или по Фаза 5 – работен проект). В първите два случая, остава да бъдат
допълнени по време на строителството работни фрагменти и детаили, които не са
регламентирани като самостоятелна фаза и не е посочен техния дял от
себестойността;
-
В българската уредба, приравняването
на дяла от себестойността за Фаза 4 – технически проект (3%) към баварската
Фаза 4 – проект за разрешаване на строителството (3%) е грубо нереалистично.
Част III – Дейност по строителството до
изтичане на гаранциите.
БЪЛГАРИЯ
|
|
БАВАРИЯ
|
|
Фаза 6 –изготвяне на количествени сметки и оформянето им във вид на
тръжни книжа
|
10%
|
Фаза 6 – подготовка за възлагане
|
10%
|
Фаза 7 – съдействие при организиране и провеждане на търг (търгове за
избор на изпълнител/и)
|
4%
|
Фаза 7 – съдействие при възлагането
|
4%
|
Фаза 8 – инвеститорски контрол и авторски контрол, координация на строителния
процес и въвеждане на обекта в експлоатация
|
32%
|
Фаза 8 – надзор и документиране на строителството
|
32%
|
Фаза 9 – комплектоване на архивна документация, установяване на
дефекти по обекта и съдействие за отстраняването им в рамките на
гаранционните срокове
|
2%
|
Фаза 9 – съдействие при гаранционното обслужване
|
2%
|
Дял
от общата себестойност:
|
48%
|
|
48%
|
Сравнения по Част III :
-
Независимо от усложнените наименования на фазите
в българския вариант, в тази част има най-пълно съвпадение между двете уредби.
За съжаление, у нас тук влизат най-непопулярните дейности за авторите на
архитектурната част на реализиращия се проект. За трайно установената сред българските
архитекти основно „проектантска практика“ - това е специфична дейност, обикновено
изчерпваща се с „авторския надзор“. Въпреки, че авторският надзор е регламентиран в българската нормативна уредба, неговата себестойност - в рамките на архитектурната дейност по време на стротелството (32%) - не е уточнена. Непознатите за
мнозинството български „архитекти-проектанти“ дейности по оптимизиране на
строителната стойност на обекта, подготвяне и провеждане на търгове за избор на
изпълнители на строителството и най-вече реалното управление на финансите по
време на реализирането на обекта - мощен механизъм за надзор върху качеството
на строителното изпълнение – би поставило „архитекта“ в значително по-отговорна
роля на обекта от „проектанта“, който отдавна е предал папките си и остава
относително пасивен в най-важния момент - реализирането на авторския му обект.
Краткото общо сравнение между българската и баварската (немската)
уредби на архитектурната дейност показват :
- - зримо формално
сходство (по-скоро осезателно копиране у нас на немския вариант);
- - (освен слабостите
на устройственото планиране, които се пренасят негативно и върху
инвестиционното проектиране) има предпоставки за неясноти и обърквания при
прилагането на приетата за конкретен обект комбинация от трите възможни проектни фази (идеен/технически/работен) в българския
вариант;
- - напълно
неразвит механизъм за определяне на прогнозна/действителна строителна стойност
на конкретен обект в българския вариант (от своя страна - основа за адекватно определяне на обществено призната себестойност на архитектурния труд, а оттам и полагащия се архитектурен хонорар) ;
- - неяснота –
с колко да бъдат намалявани архитектурните хонорари по фази, след като масово архитектът
не се занимава с изготвянето и контролирането на стойностни сметки и
съставянето и контролирането на графици за изпълнение на проектантските/строителните
дейности в българския вариант;
- - неразвит механизъм на задължително стандартизиране в проектирането,
строителството и за строителните продукти, което зримо се отразява на
архитектурната дейност в българския вариант;
- - неразвит механизъм за използване на компетентността на автора на архитектурния
проект във фазата на неговото построяване в българския вариант.
В България освен с регламентирана частна практика на архитекта, можем
да се похвалим и с наличието на Камара на архитектите. Но все още сме длъжници
по отношение на оптимизирането на собствената си професионална дейност.
На основание на горните кратки размишления, без да се разпростирам в допълнителна аргументация, предлагам корекция в Методиката за определяне на размера на възнагражденията за предоставяне на проектантски услуги в устройственото планиране и в инвестиционното проектиране, КАБ 2019 г.
Предлагам обособяване на ФАЗА 4а - технически проект 17% + ФАЗА 4б - добавки за работен проект 8% = ФАЗА 4 (а+б) - работен проект 25%, което да отговаря на нормативната уредба у нас. Естествено, частта от работния проект, която е еквивалентна (еднаква) на съответната част от техническия проект, не следва да бъде изпълнявана два пъти. Предлагам и обособяване на ФАЗА 8а - авторски надзор и екзекутив 6% и ФАЗА 8б - строителен надзор 26% = ФАЗА 8 (а+б) 32%, което да отговаря на едновременното съществуване на "проектант" и "консултант", съгласно българската нормативна уредба:
Съгласно Методика на КАБ 2019 г. : Предложение
за промени :
ФАЗА
1
|
Предварителни
(прединвестиционни) проучвания
|
2 %
|
|
ФАЗА
1
|
Набавяне на изходни данни
|
2 %
|
|
|
ФАЗА
2
|
Обемно-устройствени
проучвания
|
7 %
|
|
ФАЗА
2
|
Предварителни
(прединвестиционни) проучвания. Задание за проектиране | 7 %
|
|
|
|
себестойност
:
|
9%
|
|
|
себестойност
:
|
9%
|
|
|
ФАЗА
3
|
Идеен
проект
|
15%
|
|
ФАЗА 3
|
Идеен
проект
|
вар. 1
15%
|
вар.2
-
|
вар.3
15%
|
ФАЗА 4
|
Технически проект
|
3 %
|
|
ФАЗА 4а
|
Технически проект
|
17%
|
17%
|
-
|
|
|
|
|
ФАЗА
4б
|
Добавки за Работен проект
|
8%
|
8%
|
8%
|
ФАЗА
5
|
Работен
проект (работни чертежи и детаили)
|
25 %
|
|
ФАЗА
5
|
Добавка към фазата по която се получава Разрешение за строеж
|
3%
|
3%
|
3%
|
|
себестойност
:
|
43%
|
|
|
себестойност
:
|
43%
|
28%
|
26%
|
ФАЗА
6
|
Изготвяне
на количествени метки и оформянето им във вид на тръжни книжа
|
10 %
|
|
ФАЗА
6
|
Подготовка за възлагане на строителството
|
10 %
|
|
|
ФАЗА
7
|
Съдействие
при организиране и провеждане на търг (търгове за избор на изпълнител/и)
|
4 %
|
|
ФАЗА
7
|
Съдействие при възлагане на строителството
|
4 %
|
|
|
ФАЗА
8
|
Инвеститорски
контрол, авторски контрол, координация на строителния процес и въвеждане на
обекта в експлоатация
|
32 %
|
|
ФАЗА
8
|
Авторски надзор, Екзекутиви, Строителен надзор
|
32 %
|
|
|
ФАЗА
9
|
Комплектоване
на архивна документация, установяване на дефекти по обекта и съдействие за
отстраняването имв
рамките на гаранционните срокове
|
2 %
|
|
ФАЗА
9
|
Съдействие за гаранционно обслужване
|
2 %
|
|
|
|
себестойност
:
|
48%
|
|
|
себестойност
:
|
48%
|
|
|
Общо : 100%
Общо : 100%
Ето графично изражение на моето предложение :
В заключение, предлагам и една разбивка на себестойността на архитектурния труд, свързано с възможностите, определени в българската уредба за еднофазно, двуфазно или трифазно проектиране, както и необходимото отчитане на минимална и максимална себестойност за всяка една от тези възможности, в зависимост от описаните в таблицата основни и допълнителни
дейности :
©
арх. Илиян Николов