понеделник, 6 декември 2021 г.

ОТНОВО ЗА ЦЕНТРАЛНИТЕ СОФИЙСКИ ХАЛИ

 

Културната стойност на сградата на Централни софийски хали и нейната функция на „покрит пазар“ са безспорни и потвърдени чрез обявяването им за „паметник на културата“ още през 1955 г. Впечатляващо е местоположението на Халите в сърцето на Столицата – в рамките на археологическия резерват, върху трасето на крепостната стена на Улпиа Сердика.

Отчитайки проверените от времето качества на сградата и нейния автор, навръх 110 годишнината от реализацията, искам да напомня любопитното, че арх. Наум Торбов започва работа по този проект на 28 годишна възраст,  само четири години след като се е дипломирал (в  Националното училище по архитектура в Букурещ, дотогава произвело само 5-6 випуска архитекти) и приключва строежа в рамките на две години.

След над 75 години функциониране и няколко претърпени преустройства (изглежда най-значителното – след бомбардировките от IIСВ) през 1988 г., по време на настъпилата разруха довела до падането на Народната република, Халите бяха трайно затворени.

Затова десетина години по-късно, появата на спасителен инвеститор предлагащ ревитализация на сградата и нейната функция беше посрещнато в Столичната община с голям ентусиазъм. Това беше израелската компания „Ащром“, впоследствие свързана и с постояването на Mall of Sofiа, на бул. „Стамболийски“, сградата на британското посолство на ул. „Московска“ и с придобиването на незастроения терен до Руската църква на бул. „Цар Освободител“.

По това време аз работех като Началник на Управление архитектура и градоустройство (УАГ) на Столичната Община, като съгласно действащия тогава ЗТСУ изпълнявах по-голямата част от днешните функции на Главен архитект на София. Тогава, по решение на Столичният общински съвет (СОС), за преустройството на сградата беше образувано акционерно дружество „Централни хали“, между Ашром (75% от капитала, съответстващ на стойността на инвестицията) и Столична Община (25% от капитала, съответстващ на стойността на земята и сградата), а аз бях назначен за представляващ Общината в борда на директорите на това дружество. След съответните усилия, обновените Хали бяха върнати на Столицата през пролетта на 2000 г. и в паметта на софиянци остана спомен за една успешна реализация. Архитектурният проект за преустройството получи национално и международно признание.

Какво доведе до тази успешна стъпка, с вече около 25 годишна давност ? Бих споменал поне четири благоприятни обстоятелства :

-          Появи се стойностен чуждестранен инвеститор (който се доказа и с другата си дейност у нас) с респект към българската страна и историческия контекст на мястото, с готов нов концептуален проект за поливалентно покрито тържище - „хали“ (предварително харесан от всички и впоследствие доразвит от българският проектантски екип) и управленска концепция за съвместно функциониране на различни български търговци, доближаваща модела на оригинала;

-          Инициативата беше еднозначно и категорично подкрепена едновременно от Столичния общински съвет (Антоан Николов) и администрацията на Кмета на София (Стефан Софиянски);

-          Беше проведен своеобразен „кастинг“ и Дружеството възложи разработването и реализирането на инвестиционния проект за преустройството на безапелационно одобреният от всички проектантски екип начело с арх. Константин Антонов и арх. Христо Ганчев – колеги с доказан авторитет и опит, вкл. и в боравенето със значителни културно-исторически паметници;

-          Беше осъществена колегиална връзка между основните представители на участващите институции, които бидеейки на едно мнение работеха сплотено в една посока : Министерство на културата (арх. Емма Москова), НИПК (арх. Людмила Маркова), Главен архитект на София (арх. Стоян Янев), УАГ (арх. Илиян Николов), ДНСК (инж. Светлана Гебрева).

Междувременно, политико-урбанистичните заигравки с терена до Руската църква (още от времето на Народната република), неочаквано косвено се свързаха и със съдбата на Халите. През 2010-та СОС замени дяловете на Общината в „Централни хали“ АД срещу собствеността на „градинката“ на бул. „Цар Освободител“ и превърна Ащром в   единствен собственик на Халите (вносители на решението в СОС: ГЕРБ, Атака). 

В сегашния момент, по обективни (пандемия) или други причини, възприетият от Аштром модел на функциониране на Халите не издържà и някога желаният чуждестранен партньор на Общината публично обяви желание да се раздели със собствеността. Това създаде напрежение с отворен финал и постави редица въпроси, от които ще откроя само четири:

-           Посоченият за евентуален нов собственик на Халите - „Кауфланд“ предполага различен от исторически наложилият се модел на ползване на сградата от широк кръг, преобладаващо проспериращи български търговци, обединени в широкоформатно тържище;

-          Група консолидирани експерти използват ситуацията за да предложат публично радикална промяна на исторически наложилата се форма на функциониране на сградата, което налива допълнително масло в огъня;

-          „Кауфланд“ възложи на свой проектант разработване на нов инвестиционен проект - публично критикуван от авторите на предходния успешен проект, по което липсва ясно артикулиран дебат;

-          Съгласуващите и одобряващи органи изразяват колебливи становища по предварително представените идеи или все още мълчат: Столична Община/Главен архитект на София, МК/НИНКН, като ситуацията изначално е белязана с ниско обществено доверие към споменатите инстанции.

Моето убеждение днес е, че Столичната община и Министерството на културата следва да споделят подходящ устойчив механизъм за подкрепа на собственика на Халите Аштром (логистична и финансова), който да го отклони от вече демонстрираните намерения.

Теоретично погледнато,  в тази ситуация, силна консолидираща позиция би могъл да  заеме Съюза на архитектите в България. Бързам да отбележа, че разрешаването на поставения казус, въобще не е работа на Камарата на архитектите (която и без това, от момента на своето възникване се занимава с най-голямо желание с дейности, които не са ѝ базово присъщи).

Но, за съжаление, консолидиращият опит, който САБ придоби по време на своето съществуване, е свързан основно с практиките от тоталитарния период, чиито израз продължава и до днес. В днешната дейност на Съюза все още не е установен демократичен метод за взимане и изразяване на прието от мнозинството авторитетно професионално мнение, за да бъде преодоляно  установеното ниско обществено доверие в него.

Следователно - остават индивидуалните мнения. Аз изразих своето.

© арх. Илиян Николов