ЗА АРХИТЕКТУРНИТЕ КОНКУРСИ

                                                                                                

 

Преките ми впечатления от провеждането на архитектурни конкурси у нас датират от 70-те години на миналия век. Тъкмо беше проведена мащабна дискусия по темата, която завърши със следните обобщения, които отразяват изходните за нас разбирания към онази епоха (*1 : обявителят на конкурса трябва да е изяснил много добре задачата за да бъде гарантиран успешен краен резултат; конкурсната програма трябва да бъде добре съставена с помощта на специалистите на САБ; отклоненията от програмата трябва да бъдат санкционирани; за по-големи и сложни задачи конкурсите трябва да бъдат двуетапни; поради вредното отражение върху колегията, контрактациите трябва да бъдат премахнати; да не бъде допускано слаб проект с добро графично представяне да бъде добре класиран; САБ трябва да проявява активен контрол върху своите представители в журито, които да бъдат мнозинство, а журирането да става публично и по-добре заплатено; обявените в програмата награди да не бъдат спестявани под претекст, че „конкурсът бил на ниско ниво“.  

С присъщ идеологически патос, към края на седмото десетилетие се появява Постановление на Политбюро на ЦК на БКП „За по-нататъшен подем в развитието на българската архитектура и художествения синтез на изкуствата при изграждането на архитектурно-художествения образ на селищата и жизнената среда“. Комитетът за култура и Комитетът за архитектура и благоустройство съставят в синхрон с постановлението нова „Наредба за конкурсите за създаване или проектиране на произведения на градоустройството и архитектурата“ (1979 г.). Според тази наредба „конкурсите имат за цел създаване на произведения на най-високо идейно-художествено ниво, с най-високи качества и ефективност при възможност за участие в творческия процес на широк кръг от автори и колективи“. В сферата на нашата професия се провеждат конкурси за „проекти на градоустройството и архитектурата, проекти за инженерни съоръжения, в които доминира архитектурно-художествената част, произведения на монументалните и декоративно-монументалните изкуства, произведения на художествения синтез на архитектурата с изобразителните и приложните изкуства и дизайна“. В онези условия, обектите които задължително трябва да бъдат проектирани с конкурс се определят от Комитета за култура, Министерството на строителството и селищното устройство и Държавния комитет за наука и технически прогрес по предложение на САБ, СБХ и съответния инвеститор. Едновременно с решението за задължителен конкурс се определя и неговия характер: таен или явен, общ или ограничен, ведомствен, национален или международен, с контрактации или без. Обявители на конкурса, по смисъла на наредбата, са САБ/СБХ със съответния инвеститор. Поради забраната на частната практика, проектирането на излъчения с конкурса първопремиран проект, уточнено още в конкурсната програма, се предвижда за изпълнение в плана на съответна проектантска организация или на САБ (алтернативната възможност за възлагане на проекта).

В периода на социализма у нас липсва правно понятие за „обществена поръчка“, както и процесуални правила свързани с нейното възлагане – съответно липсва специален закон за обществени поръчки. Едва с Указ за стопанската дейност №56/1989  на Държавния съвет на НРБ (отменен през 1996 г.) за пръв път и твърде бегло се споменава за възможността държавни поръчки да бъдат възлагани на икономически субекти, вкл. и на конкурсна основа. Първата цялостно възстановена уредба на материята за обществените поръчки се съдържа в Закон за възлагане на държавни и общински поръчки от 1997 г. прераснал в Закон за обществените поръчки от 1999 г., който вече привежда нашето законодателство в съответствие с директивите на Европейския съюз, предвид планираното приемане на България в съюза. Междувременно, описаната по-горе схема на провеждане на архитектурни конкурси у нас стана постепенно невъзможна и наредбата от 1979 г. беше отменена през 2000 г.

Почти веднага след това, САБ се ангажира с изработване на осъвременена Наредба за архитектурните конкурси, но на етапа на съгласуване на проектотекста със заинтересованите ведомства и организации, основанието за такава уредба в новия ЗУТ беше премахнато и усилието пропадна окончателно.

Затова вниманието на САБ (под мое ръководство, в качеството ми на зам-председател на УС по нормативната уредба, мандат 2001-2004 г.) се съсредоточи върху изменение и допълнение на новосъздадения Закон за обществените поръчки – за да намери място в закона липсващата специфика на обществена поръчка в сферата на художественото творчество, в т.ч. на архитектурата. Основополагащото ни твърдение беше, че разбирането ни за качество на предлаганото архитектурно решение не съвпада с въплътената презумпция за стремеж към най-ниска цена и най-кратък срок за изпълнение на поръчката. Намерихме поддръжка от страна на двама тогавашни зам.-председатели на НС - Камелия Касабова и Асен Агов, които разпоредиха предложенията на САБ (22 бр. текстове за изменение и допълнение на ЗОП) да бъдат официално разгледани, по мой доклад, от Комисията по местно самоуправление, регионална политика и благоустройство, с председател Ремзи Осман. По време на подготовката на предложенията установихме контакти с единствения тогава народен представител, колега – арх. Борислав Владимиров, който  предварително демонстрира подкрепа. За съжаление, Комисията, без изразени аргументи, не прие нито едно от нашите предложения.

*  *  *

За да прехвърля темата към днешния ден и близкия ни европейски контекст, ще цитирам (с незначително парафразиране) едно мащабно проучване на практиката на архитектурните конкурси в Европа от неотдавнашния период, малко преди ковид-пандемията (*2, според което:

Кратката характеристика на европейските практики за архитектурните конкурси е следната:

- Директива на Европейския съюз от 2014 г. е основанието за използване на „конкуренцията като метод на подбор“. Тази Директива е в основата на Националната стратегия за архитектурата във Франция от 2016 г. В Германия конкурсите за публични обекти над определен праг са задължителни и отворени за участници от всички останали страни-членки на ЕС от 2008 г. Швейцария и без да е член на ЕС върви по същия път.

- Добрият проект започва с добра програма – конкурсът определя избора на автора, но същественото вече трябва да се е случило преди това. Програмирането се извършва различно в европейските страни. Централна роля в организирането на архитектурни конкурси в Европа имат местни професионални организации, например: BDA- Асоциацията на немските архитекти, Германия; SIA – Дружеството на инженерите и архитектите, Швейцария, Arshitectuur Lokaal – частна асоциация, Нидерландия и пр.

3.    - Съществуват различни методи и критерии за предварителен подбор на участниците в конкурса. Ако обявителят разчита на оборота на участниците за да го включи в избора – това ограничава до около 10% от желаещите. В Швейцария не се иска оборот, а препоръки и обяснения за квалификацията на персонала на участика. Архитектите трябва да покажат дали са способни да реализират сградата от конкурса, а не дали вече са направили подобна. В Швейцария толерират местните архитекти – обратно, в Полша считат, че местните архитекти не са достатъчно добри.

4.  .- Общоприето е мнението, че участниците в журито на един конкурс следва да са изявени професионалисти, независими от възложителя, способни да се обединят  около единодушно решение. В Швейцария съществува регламент за задължително подписване на заключителния протокол от всички журори и публичното му обявяване.

5.  - Анонимността на участниците в конкурса е установена в европейската директива, но е по-характерна за практиката в северната част на Европа. Фламандците и датчаните – обратно, предпочитат изслушване на авторите, което не може да остане анонимно.

6.  - Критериите за селекция на представените в един конкурс проекти са близки в различните европейски страни, именно: съблюдаването на програмата, архитектурно-естетическите качества, амбианса на пространствата, вписването в околната среда, наличие на предпоставки за устойчиво развитие, спазване на бюджета.

7.     -  Мнението на потребителите/ползвателите на обекта на конкурса би било добре да бъде известно още преди решението на журито – има такава практика в Швейцария и Нидерландия. Важно е да бъдат питани заинтересованите, а не по-широка общност и да бъдат обсъждани програми, а не конкретни проекти. Пряката демокрация в Швейцария се прилага за всеки по-мащабен проект и мнение там дават 35-65% от заинтересованите.

8

Гл      - Глобалната сума за премии в Швейцария и Германия (свързано с минимума на хонорара по HOAI) е регламентирана. В повечето страни победителят в конкурса започва преговори за проектантския хонорар и се отварят условия за дъмпинг.

9.    -  Общо е мнението, че конкурсите са стимулиращо интелектуално упражнение, което допринася за славата на победителите. Основните отрицателни страни при провеждане на конкурс са: некомпетентност на журито, слабо заплащане на участниците, възникващите непредвидени процедури, не винаги положителната роля на организатора, недобра програма, лошо публикувани обявления, неясни критерии за оценка, проблемите когато победителят се е отклонил от програмата, проблемите когато решението на журито не е взето единодушно.

10.  Като противоположна, може да бъде обобщена и гледната точка на евентуалните обявители на конкурси: рисковано е, че обявителят следва да работи с доставчик на услуга, когото не познава; рисковано е, че изборът следва да бъде направен от жури, в което обявителят няма мнозинство; рисковано е, че бюджетът на печелившия проект може да не е най-ниския; като цяло - конкурсът оскъпява и забавя.

В заключението на цитираната разработка се предлага (*3 :

-          реализиране на единен европейски портал за конкурси;

-          обучение на организатори, програмисти, консултанти на обществени поръчки;

-           осигуряване на достъпа на малки, средни и мради бюра до конкурсите;

-     създаване на европейска комисия, която да следи, развива и насърчава архитектурните конкурси.

 ...............................................................................

(*1 – Методи Класанов, „Основни изводи от разговора за градоустройствените и архитектурните конкурси“, сп. Архитектура, бр. 10/1970 г., стр. 59

(*2 – Veronique Biau, Meril Sineus, 2017, “Les pratiques du concours d`architecture en Europe”

(*3 – GreenARCH, 2017, Предложения за усъвършенстване на конкурсите в архитектурата.

 

© Илиян Николов, февруари 2024 г.