АРХИТЕКТУРАТА - ТВОРЕЦ НА ВРЕМЕУБЕЖИЩА

Георги Господинов подсказа генетичната способност на архитектурата да твори времеубежища. Времето в което сградата е реализирана вселява в нея своя специфичен дух и промяната на това обстоятелство, в много случаи, се оказва проблематична. 

Авторът дава като пример сградата на НДК в София – онази „гигантска бетонна костенурка“, в която „каквото и културно събитие да правиш там, концерт или четене, всичко по странен начин се спихваше в някакво бледо подобие на партиен пленум“ („Времеубежище“, Г. Господинов, 2020 г., стр. 242), (с уважение към арх. Александър Баров).

Мисля, че по същата причина и до днес, сегашното Народно събрание, въпреки вложените усилия и похарчените пари, не може да намери пълноценно ново убежище в сградата на бившия Партиен дом (с поздрави към моя приятел арх. Владислав Николов).

Колкото по-ориентирана към пропагандна същност е сградата, толкова по-еднозначно и устойчиво е въплътеното в нея времеубежище. Мавзолеят на Димитров попадаше в максимална степен в това определение. Последва логично му премахване – „невинно пренасяне“ в новото време, което да елиминира връзката със старото, което го беше породило беше невъзможно - всички конкурсни опити в тази посока бяха израз на неубедителни спекулации. А днес не разбирам търпимостта към упорито лансираната утопия за ревитализирането на „дом-паметника“ на Бузлуджа, който попада в същата категория. (отново с уважение както към арх. Георги Овчаров, така и към арх. Георги Стоилов).

Синдромът времеубежище е относим, в различна степен, към голяма част от социалистическото архитектурно наследство у нас. Например, повечето старателно изградени партийни домове, въплъщават пропагандния дух на миналото (предумишлените градоустройствени акценти, преоразмерените фоайета и комуникационни пространства, помпозния характера на интериора, внушенията на реализирания „синтез с монументалните изкуства“ и пр.). Този вид сгради бяха своевременно населени от съвременните „нетоталитарни“ институции, всуе призвани да намерят  там ново времеубежище... Едва ли би имало смисъл да развивам по-подробно темата за времеубежището, въплътено в едропанелните жилищни комплекси (но и в предхождащите ги монолитни жилищни комплекси, които някои привиждат като достойни за паметници на „културата“), както и в големия брой административни и производствени сгради от периода и пр. и пр.

Днес изоставените сгради – архитектурна субстанция, зарязана поради липса на убедително алтернативно времеубежище, се превръщат в осезателен проблем. Някои намериха за „национално представителна“ тази тема даже при участието ни във Венецианското архитектурно биенале 2023... (за мен, този въпрос остава дискусионен). Мисля, че количеството на такива сгради ще се увеличи застрашително, особено ако трайно оставяме проблема на произвола...

Разбира се, немалко сгради успяват да реализират различна степен на ново времеубежище. Като тази срещу Градската градина в София, която Господинов нарича в своето произведение „конакът-дворец-галерия“ (въпреки, че и до края на 70-те не спря желанието на властта да намери начин да я разруши).

Развитият свят отдавна сочи примери на успешни решения на маркирания проблем. Трябва да се съсредоточим и да ги последваме!

 

© арх. Илиян Николов, 2023

ЗА АВТОРСКОТО ПРАВО В АРХИТЕКТУРАТА

 

Учудващо, относно навършилия тези дни 30 (тридесет !) години закон - все още стоят неизяснени основни понятия, както и драстични разлики с установената европейска практика по материята...

ЗАКОН ЗА АВТОРСКОТО ПРАВО И СРОДНИТЕ МУ ПРАВА в сила от 01.08.1993 г.	КОМЕНТАР:
Чл.2. Авторското право върху произведения на литературата, изкуството и науката възниква за автора със създаването на произведението. Чл.3.(1) Обект на авторското право е всяко произведение на литературата, изкуството и науката, което е резултат на творческа дейност и е изразено по какъвто и да е начин и в каквато и да е обективна форма, като: 8. одобрени архитектурни проекти, одобрени проекти по устройствено планиране, карти, схеми, планове и други, отнасящи се до архитектурата, териториалното устройство, ... (3) Обект на авторското право може да бъде и част от произведение по ал.(1), както и подготвителни скици, планове и други подобни.	Авторското право върху произведение на архитектурата не възниква за автора със създаването на произведението на архитектурата, а с одобряването на архитектурния проект или проекта по устройствено планиране. Подготвителните скици, планове и други подобни, които могат (но не задължително) да бъдат обект на авторското право се отнасят също само към одобрени проекти. От горното следва, че: -          автор може да бъде само архитект с призната проектантска правоспособност -          проект, който не подлежи на одобряване (например конкурсен проект) не поражда авторско право
Видове неимуществени авторски права Чл.15. (1) Авторът има право: 1.  Да реши дали създаденото от него произведение може да бъде разгласено и да определи времето, мястото и начина, по който да стане това, с изключение на обектите по чл.3, ал.1, т.8 ..., при които това право се уговаря по договор; 2.       Да иска признаване на неговото авторство върху произведението; 3.       Да реши дали произведението му да бъде разгласено под псевдоним или анонимно; 4.       Да иска името му, псевдонима му или друг идентифициращ го авторски знак да бъдат обозначавани по съответния начин при всяко използване на произведанието; 5. Да иска запазване на целостта на произведението и да се противопостави на всякакви промени в него, както и на всяко друго действие, което би могло да наруши законните му интереси или личното му достойнство; 6.       Да променя произведението си, ако с това не се нарушават права, придобити от други лица; 7.       На достъп до оригинала на произведанието, когато то се намира във владение на друго лице и когато това е необходимо с оглед упражняване на неимуществено или имуществено право, предвидено в този закон; 8.       Да спре използването на произведението поради промени в убежденията си, с изключение на реализираните произведения на архитектурата ...; Чл.15. (2) Авторът няма право да се противопостави на желанието на собственика на произведение на архитектурата да го разруши, преустрои, надстрои или пристрои, ако това се извършва в съответствие с действащите разпоредби. За уточняване на начина на извършване на промените собственикът на произведението на архитектурата може да подади искане до съответната организация за колективно управление на права, която е длъжна на извърши консултацията.	Авторът на архитектурен проект или проект на териториалното устройство следва да уговаря още в договора за възлагане на изпълнението на проекта, начина на разгласяването на съдаденото от него произведение, което добива смисъл само в случай на одобряването на проекта. По нататък авторът следва да реши дали произведението му да бъде разгласено под името му, под псевдоним или под идентифициращ го авторски знак и може да поиска това да бъде обозначено по съответен начин върху произведението. Авторът на одобрен архитектурен проект или одобрен проект за териториално устройство има право да иска запазване на цялостта на произведението му и да се противопоставя на всякакви промени - но в същото време няма право да се противопоставя на желанието на собственика на реализираното произведение да го разруши, преустрои, надстрои или пристрои, ако това се извършва в съответствие с действащите разпоредби. Предвидено е задължение на организацията за колективно управление на права да извърши консултация относно промените в реализирано произведение на архитектурата, ако това е поискано от собственика (но не е задържително). От горното следва, че: -          авторът има право да се обозначи като такъв -          авторът има право да изрази несъгласие относно промени в произведението си (ако собственикът иска такива, с които авторът не е съгласен), но няма право да им се противопостави
Видове имуществени авторски права Чл.18. (1) Авторът има изключителното право да използва създаденото от него произведение и да разрешава използването му от други лица, освен в случаите, за които този закон разпорежда друго. (2) За използване по смисъла на ал.1 се смятат действия като: 8. преработка и синхронизация на произведението. Преработка е и приспособяването и внасяне на всякакъв вид промени в произведанието, както и използването на произведението за създаване на ново, производно на него произведение; 9. реализирането на архитектурен проект чрез построяване или изработване на обекта, за който той е предназначен; Чл.19. Авторът има право на възнаграждение за всеки вид използване на произведението и за всяко поредно използване на същия вид. Свободно използване без заплащане на възнаграждение Чл.24.(1) Без съгласието на носителя на авторското право и без заплащане на възнаграждение е допустимо: 15. използването на сграда, която е произведение на архитектурата, или план на такава сграда с цел реконструкцията ѝ, извършено след съгласуване със съответната организация за колективно управление на права	Чрез договорът за възлагане на проекта, на основание на чл. 18., бъдещият автор (който придобива права на такъв след одобряване на проекта) има право да уговори с възложителя всички имуществени условия, при които ще разреши построяването на обекта, както и при настъпване на действия, свързани с евентуални бъдещи преработки на проекта. В същото време, съгласно чл.24, (1) т.15. следва, че: -          след съгласуване с организация за колективно управление на авторски права, е допустимо собственикът да използва произведението (и неговите планове), с цел реконструкцията му, и без съгласие и заплащане на възнаграждение на автора

От посоченото по-горе следват моите три основни заключения:

1.       Организация за колективно управление на авторски права в случаите с произведения на архитектурата играе възлова роля съгласно Закона за авторското право и сродните му права, което следва да амбицира Съюза на архитектите в България да изпълнява дейността на такава организация

2.       Чл.3. на Закона за авторското право и сродните му права ограничава силно предмета на авторско право в архитектурата. Оптимизирането на тази основополагаща тема следва да намери своевременно място в активността на Съюза на архитектите в България

3.       Едновременното действие на чл.15. ал.(2) и чл. 24. ал.(1) т.15 на Закона за авторско право и сродните му права, комплицира значително прилагането на авторско право в архитектурата - тема, която също следва да бъде активно коментирана в Съюза на архитектите в България

 

  арх. Илиян Николов