(по повод „Още за
Паметника на Червената армия в София“/08.07.2019 г., свързано с материал в Информационния бюлетин "Български архитект" на САБ, бр. 6/30.06.2019 г.)
10.08.2019. Проф. д-р
арх. Тодор Булев* до арх. Илиян Николов :
Уважавам Вашите политически пристрастия, но явно е, че по засегнатата тема обществото
е разделено. Вашата гледна точка не е общоприета, а само една от възможните.
Според мен, точно Вашето желание да я наложите като единствено правилна може да
се разглежда като „посттоталитарен синдром"; и докато липсва обществен и професионален
консенсус, аз считам, че, като ръководител на САБ, трябва да се въздържам от
публично изявено лично мнение, още по-малко – идейно-политически оцветено.
Вашата гледна точка, която е точно обратната (т.е. че мога да популяризирам
личната си гледна точка), ми импонира, но е твърде оспорима. По мое мнение, в
момента е неуместно да разгръщаме политически и идеологически оцветена дискусия
на страниците на „Български архитект". Затова, бих Ви помолил, да
публикувате на сайта ни. Ако все пак
настоявате, ще го публикуваме в следващия брой.** (курсив мой – Ил.Н.)
11.08.2019. арх. Илиян Николов
до проф. д-р арх. Тодор Булев :
Много благодаря за персонално изпратеното ми Ваше становище
по повдигнатия на страниците на Бюлетина въпрос, което, като пример за истинска готовност
за диалог, оценявам високо !
Следвайки дословно логиката на Вашето изложение, не мога да
не се съглася, че по засегнатата тема, действително обществото е разделено – и
точно поради това, демократичния плурализъм изисква, щом изданието на една професионална
общност в страната засяга една противоречива тема по един начин, да бъде
коректна и да публикува и други (вкл. и „точно обратни“) становища. Не мога да
се въздържа да отбележа, че точно като Председател на УС, не би било допустимо
да се възпротивявате на изразяването и на различни мнения, щом те съществуват в
колегията.
Ако считате, че не би било уместно да бъде разгръщана
политически и идеологически оцветена дискусия на страниците на „Български
архитект“ - то тогава преди всичко,
трябваше да се въздържите от вече публикувания в Бюлетина материал, който
съдържа ясно артикулирани политически и идеологически оцветени мнения, което
само по себе си, както сам се уверявате, придизвиква напълно законосъобразно и
ответна реакция.
Общо погледнато, не разбирам как правите разлика между моето (дискусионно
за Вас – дали да бъде публикувано или не) мнение от мнението, напр., на колегата Станишев – нима имате някакви
аргументи за да обявите моята гледна точка за едно лично мнение, а неговата
гледна точка за израз на общоприето мнение ?
Мисля, че е непочтено пред архитектурната ни колегия, когато
се засегне една спорна тема ( а в случая темата е не (само и) толкова
архитектурно-художествена, а преди всичко - силно политизирана) да не бъдат
равнопоставено отразени различни гледни точки по въпроса – на същото място и по
същия начин. Аз искрено вярвам, че точно това ще доведе, в крайна сметка, до
формирането на едно действително общоприето мнение – всъщност, точно това е
механизмът, колкото и уязвим да е , на демокрацията. В противен случай, темата остава представена
едностранчиво и тенденциозно – и поради това - най малко подхожда на времето в
което ни се иска да живеем и ние пълноценно !
В заключение - не аз
се опитвам да налагам някакво лично, „необщоприето“ мнение. Аз само отговарям
на неприемливия начин, по който е публикувано друго мнение, което аз искам да
стане ясно, че не ситам за „общоприето“.
Духът е пуснат от бутилката, арх. Булев. Когато веднъж сте го
направили, следва да имате смелостта да продължите и по-нататък. От тази гледна
точка – да! настоявам да публикувате и
моето мнение! (курсив мой –
Ил.Н.)
С уважение и искрена подкрепа в трудната Ви задача (както
през всичките години на нашето познанство).
-------------------------------------
* арх. Булев
е Председател на УС на Съюза на архитектите в България
** Въпреки декларацията на арх. Булев материалът не беше
публикуван на страниците на Информационния бюлетин „Български архитект“.
