понеделник, 15 юни 2020 г.

ЗА ЧЕСТТА НА ЕДИН ПРЕДСЕДАТЕЛ НА УС




(по повод „Още за Паметника на Червената армия в София“, 08.07.2019 г.)


10.08.2019. Проф. д-р арх. Тодор Булев* до арх. Илиян Николов :

Уважавам Вашите политически пристрастия, но явно е, че по засегнатата тема обществото е разделено. Вашата гледна точка не е общоприета, а само една от възможните. Според мен, точно Вашето желание да я наложите като единствено правилна може да се разглежда като „посттоталитарен синдром"; и докато липсва обществен и професионален консенсус, аз считам, че, като ръководител на САБ, трябва да се въздържам от публично изявено лично мнение, още по-малко – идейно-политически оцветено. Вашата гледна точка, която е точно обратната (т.е. че мога да популяризирам личната си гледна точка), ми импонира, но е твърде оспорима. По мое мнение, в момента е неуместно да разгръщаме политически и идеологически оцветена дискусия на страниците на „Български архитект". Затова, бих Ви помолил, да публикувате на сайта ни. Ако все пак настоявате, ще го публикуваме в следващия брой.** (курсив мой – Ил.Н.)

11.08.2019. арх. Илиян Николов до проф. д-р арх. Тодор Булев :

Много благодаря за персонално изпратеното ми Ваше становище по повдигнатия на страниците на Бюлетина въпрос, което, като пример за истинска готовност за диалог,  оценявам високо !
Следвайки дословно логиката на Вашето изложение, не мога да не се съглася, че по засегнатата тема, действително обществото е разделено – и точно поради това, демократичния плурализъм изисква, щом изданието на една професионална общност в страната засяга една противоречива тема по един начин, да бъде коректна и да публикува и други (вкл. и „точно обратни“) становища. Не мога да се въздържа да отбележа, че точно като Председател на УС, не би било допустимо да се възпротивявате на изразяването и на различни мнения, щом те съществуват в колегията.

Ако считате, че не би било уместно да бъде разгръщана политически и идеологически оцветена дискусия на страниците на „Български архитект“ -  то тогава преди всичко, трябваше да се въздържите от вече публикувания в Бюлетина материал, който съдържа ясно артикулирани политически и идеологически оцветени мнения, което само по себе си, както сам се уверявате, придизвиква напълно законосъобразно и ответна реакция.
Общо погледнато, не разбирам как правите разлика между моето (дискусионно за Вас – дали да бъде публикувано или не) мнение от мнението, напр.,  на колегата Станишев – нима имате някакви аргументи за да обявите моята гледна точка за едно лично мнение, а неговата гледна точка за израз на общоприето мнение ?

Мисля, че е непочтено пред архитектурната ни колегия, когато се засегне една спорна тема ( а в случая темата е не (само и) толкова архитектурно-художествена, а преди всичко - силно политизирана) да не бъдат равнопоставено отразени различни гледни точки по въпроса – на същото място и по същия начин. Аз искрено вярвам, че точно това ще доведе, в крайна сметка, до формирането на едно действително общоприето мнение – всъщност, точно това е механизмът, колкото и уязвим да е , на демокрацията.  В противен случай, темата остава представена едностранчиво и тенденциозно – и поради това - най малко подхожда на времето в което ни се иска да живеем и ние пълноценно !

В заключение  - не аз се опитвам да налагам някакво лично, „необщоприето“ мнение. Аз само отговарям на неприемливия начин, по който е публикувано друго мнение, което аз искам да стане ясно, че не ситам за „общоприето“.

Духът е пуснат от бутилката, арх. Булев. Когато веднъж сте го направили, следва да имате смелостта да продължите и по-нататък. От тази гледна точка да! настоявам да публикувате и моето мнение! (курсив мой – Ил.Н.)

С уважение и искрена подкрепа в трудната Ви задача (както през всичките години на нашето познанство).
-------------------------------------
* арх. Булев е Председател на УС на Съюза на архитектите в България
** Въпреки декларацията на арх. Булев материалът не беше публикуван на страниците на Информационния бюлетин „Български архитект“.


Няма коментари:

Публикуване на коментар