Следващите кратки размисли са провокирани от докосването ми до проекта „Алианс
за адаптиране на български архитекти към немския пазар за архитектурни услуги“,
реализиран през октомври-декември 2022 г. от автора дипл.-инж. арх. Стоян
Тодоров - Мюнхен, съвместно с Bayerische Architektenkammer
и Варненски свободен университет, съфинансиран от Erasmus+ и с
подкрепата на Камара на архитектите в България.
1.
В В БАВАРИЯ
Архитектурната дейност в Бавария (аналогично и в цяла Германия) е структурирана в ясно описани 9 последователни фази, обхващащи изчерпателно цялата възможна дейност на архитекта в изпълнение на инвестиционния процес : от възникване на идеята, през предварителна подготовка и проучвания, разработка на проекта, извършване на строителството, въвеждане на обекта в експлоатация, до отстраняване на дефекти в рамките на гаранционните срокове.
Освен описание на дейностите на архитекта,
уредбата определя и себестойността на архитектурния труд, основно – като регламентирана част от строителната
стойност на обекта. На това основание в Германия съществува силно развит механизъм за определяне на строителната
стойност – от прогнозната до действителната – изцяло от компетентността и в дейността на архитекта. Определената
обща себестойност (100%),
регламентирано е разделена между 9-те фази на архитектурната дейност (които бих разделил условно на три части, без да има такова официално разделяне), както
следва :
Част I – подготовка за проекта -
9%, в т.ч. :
Фаза
1 – набавяне на изходни данни – 2%
Фаза
2 – предпроектни проучвания – 7%
Част II – разработване на проекта – 43%,
в т.ч. :
Фаза
3 – идеен проект – 15%
Фаза
4 – проект за разрешаване на строителството – 3%
Фаза
5 – работен проект – 25%
Част III – дейност по строителството до изтичане на гаранциите – 48%, в т.ч. :
Фаза
6 – подготовка за възлагане – 10%
Фаза
7 – съдействие при възлагането – 4%
Фаза
8 – надзор и документиране на строителството – 32%
Фаза
9 – съдействие при гаранционното обслужване – 2%
-
Формулираните 9 фази обхващат изчерпателно
цялата възможна дейност на архитекта в изпълнение на инвестиционния процес. Всяка
следваща фаза надгражда извършеното в рамките на предходната и следвайки
логиката на практиката, няма как да бъде пропусната нито една от фазите. От българската гледна точка днес, мисля че тук най-силно впечатление създава по-големият дял на присъща архитектурна дейност свързана със строителството (48%), отколкото тази с проектирането (43%);
-
От гледна точка на обществения интерес, подлежи
на одобрение, респ. за получаване на Разрешение за строеж (когато това се
изисква), единствено идейният проект – Фаза 3, плюс допълнителната документация
по Фаза 4;
-
Работният проект, Фаза 5 - следва стриктно да
спазва изискванията на немските стандарти (по DIN) в проектирането, строителството и
за строителните продукти. Работният проект не следва да бъде одобряван, но
подлежи на добре организиран и непрекъснат надзор от всички участници по време
на строителството. Ключът към спазване на изискванията е в контролиращата
функция на застрахователите;
-
Освен във фазите на проучването и проектирането,
архитектът е основното доверено лице на възложителя включително и във фазите на
строителството (Фази 6-9) и защитава неговите многостранни интереси докрай;
- Не е задължително всички фази да бъдат изпълнявани от един и същ архитект. Тук ключът е в спазването на авторското право на съставителя на одобрения идеен проект, по начина по който това е регламентирано в Германия.
2.
В БЪЛГАРИЯ
– прилики и разлики
Структурата и съдържанието, както
и принципите и начина на определяне на себестойността на архитектурния труд на
българската уредба на архитектурната дейност се приближава (на места - доста плътно, на места – с
известни различия) до 9-те фази на баварската (немската) уредба, както следва в
краткото сравнение :
Част I : Подготовка за проекта.
|
БЪЛГАРИЯ |
|
БАВАРИЯ
|
|
|
Фаза 1 – предварителни (прединвестиционни) проучвания |
2% |
Фаза 1 – набавяне на изходни данни |
2% |
|
Фаза 2 – обемно - устройствени проучвания |
7% |
Фаза 2 – предпроектни проучвания |
7% |
|
Дял
от общата себестойност: |
9% |
|
9% |
Сравнения по Част I :
- Прави впечатление, че в българската уредба липсва „Фаза – набавяне на изходни данни и задание за проектиране“, въпреки че в Наредба 4/2001 г. „За обхвата и съдържание на инвестиционните проекти“ / Глава четвърта „Изходни данни и документи. Задание за проектиране“ (от чл.12 до чл.14 вкл.) тази фаза е подробно изяснена. Вследствие на това, Фаза 1 - предварителни (прединвестиционни) проучвания, като дял от себестойността (2%), са приравнени към баварската Фаза 1 - набавяне на изходни данни. Допълнително : изявените като Фаза 2 - обемно-устройствени проучвания (7%) всъщност са интергрална част от самите предварителни (прединвестиционни) проучвания ...
Част II : Разработване на проекта.
|
БЪЛГАРИЯ |
|
БАВАРИЯ
|
|
|
Фаза 3 – идеен проект |
15%
|
Фаза 3 – идеен проект |
15% |
|
Фаза 4 – технически проект |
3%
|
Фаза 4 – проект за разрешаване на строителството |
3% |
|
Фаза 5 – работен проект (работни чертежи и детаили) |
25%
|
Фаза 5 – работен проект |
25% |
|
Дял
от общата себестойност: |
43% |
|
43% |
Сравнения по Част II:
-
Докато по баварската уредба съществува само един
вариант на одобряване на проект и издаване на Разрешение за строеж (по Фаза 3 –
идеен проект, допълнена с документацията по Фаза 4 - формуляри и доклади за съответствие на проекта), съгласно
българската уредба има три варианта на одобряване на проект и издаване на
Разрешение за строеж (по Фаза 3 – идеен проект, или по Фаза 4 – технически проект,
или по Фаза 5 – работен проект). В първите два случая, остава да бъдат
допълнени по време на строителството работни фрагменти и детаили, които не са
регламентирани като самостоятелна фаза и не е посочен техния дял от
себестойността;
-
В българската уредба, приравняването
на дяла от себестойността за Фаза 4 – технически проект (3%) към баварската
Фаза 4 – проект за разрешаване на строителството (3%) е грубо нереалистично.
Част III – Дейност по строителството до
изтичане на гаранциите.
|
БЪЛГАРИЯ |
|
БАВАРИЯ
|
|
|
Фаза 6 –изготвяне на количествени сметки и оформянето им във вид на
тръжни книжа |
10% |
Фаза 6 – подготовка за възлагане |
10% |
|
Фаза 7 – съдействие при организиране и провеждане на търг (търгове за
избор на изпълнител/и) |
4% |
Фаза 7 – съдействие при възлагането |
4% |
|
Фаза 8 – инвеститорски контрол и авторски контрол, координация на строителния
процес и въвеждане на обекта в експлоатация |
32%
|
Фаза 8 – надзор и документиране на строителството |
32% |
|
Фаза 9 – комплектоване на архивна документация, установяване на
дефекти по обекта и съдействие за отстраняването им в рамките на
гаранционните срокове |
2% |
Фаза 9 – съдействие при гаранционното обслужване |
2% |
|
Дял
от общата себестойност: |
48% |
|
48% |
Сравнения по Част III :
-
Независимо от усложнените наименования на фазите
в българския вариант, в тази част има най-пълно съвпадение между двете уредби.
За съжаление, у нас тук влизат най-непопулярните дейности за авторите на
архитектурната част на реализиращия се проект. За трайно установената сред българските
архитекти основно „проектантска практика“ - това е специфична дейност, обикновено
изчерпваща се с „авторския надзор“. Въпреки, че авторският надзор е регламентиран в българската нормативна уредба, неговата себестойност - в рамките на архитектурната дейност по време на стротелството (32%) - не е уточнена. Непознатите за
мнозинството български „архитекти-проектанти“ дейности по оптимизиране на
строителната стойност на обекта, подготвяне и провеждане на търгове за избор на
изпълнители на строителството и най-вече реалното управление на финансите по
време на реализирането на обекта - мощен механизъм за надзор върху качеството
на строителното изпълнение – би поставило „архитекта“ в значително по-отговорна
роля на обекта от „проектанта“, който отдавна е предал папките си и остава
относително пасивен в най-важния момент - реализирането на авторския му обект.
Краткото общо сравнение между българската и баварската (немската)
уредби на архитектурната дейност показват :
- - зримо формално
сходство (по-скоро осезателно копиране у нас на немския вариант);
- - (освен слабостите
на устройственото планиране, които се пренасят негативно и върху
инвестиционното проектиране) има предпоставки за неясноти и обърквания при
прилагането на приетата за конкретен обект комбинация от трите възможни проектни фази (идеен/технически/работен) в българския
вариант;
- - напълно
неразвит механизъм за определяне на прогнозна/действителна строителна стойност
на конкретен обект в българския вариант (от своя страна - основа за адекватно определяне на обществено призната себестойност на архитектурния труд, а оттам и полагащия се архитектурен хонорар) ;
- - неяснота –
с колко да бъдат намалявани архитектурните хонорари по фази, след като масово архитектът
не се занимава с изготвянето и контролирането на стойностни сметки и
съставянето и контролирането на графици за изпълнение на проектантските/строителните
дейности в българския вариант;
- - неразвит механизъм на задължително стандартизиране в проектирането,
строителството и за строителните продукти, което зримо се отразява на
архитектурната дейност в българския вариант;
- - неразвит механизъм за използване на компетентността на автора на архитектурния
проект във фазата на неговото построяване в българския вариант.
В България освен с регламентирана частна практика на архитекта, можем
да се похвалим и с наличието на Камара на архитектите. Но все още сме длъжници
по отношение на оптимизирането на собствената си професионална дейност.
На основание на горните кратки размишления, без да се разпростирам в допълнителна аргументация, предлагам корекция в Методиката за определяне на размера на възнагражденията за предоставяне на проектантски услуги в устройственото планиране и в инвестиционното проектиране, КАБ 2019 г.
Предлагам обособяване на ФАЗА 4а - технически проект 17% + ФАЗА 4б - добавки за работен проект 8% = ФАЗА 4 (а+б) - работен проект 25%, което да отговаря на нормативната уредба у нас. Естествено, частта от работния проект, която е еквивалентна (еднаква) на съответната част от техническия проект, не следва да бъде изпълнявана два пъти. Предлагам и обособяване на ФАЗА 8а - авторски надзор и екзекутив 6% и ФАЗА 8б - строителен надзор 26% = ФАЗА 8 (а+б) 32%, което да отговаря на едновременното съществуване на "проектант" и "консултант", съгласно българската нормативна уредба:
Съгласно Методика на КАБ 2019 г. : Предложение
за промени :
|
ФАЗА 1 |
Предварителни
(прединвестиционни) проучвания |
2 % |
|
ФАЗА 1 |
Набавяне на изходни данни |
2 % |
|
|
|
ФАЗА 2 |
Обемно-устройствени проучвания |
7 % |
|
ФАЗА 2 |
Предварителни (прединвестиционни) проучвания. Задание за проектиране | 7 % |
|
|
|
|
себестойност
: |
9% |
|
|
себестойност
: |
9% |
|
|
|
ФАЗА
3 |
Идеен
проект
|
15% |
|
ФАЗА 3 |
Идеен
проект
|
вар. 1 15% |
вар.2 - |
вар.3 15% |
|
ФАЗА 4 |
Технически проект |
3 % |
|
ФАЗА 4а |
Технически проект
|
17% |
17% |
- |
|
|
|
|
|
ФАЗА 4б |
Добавки за Работен проект |
8% |
8% |
8% |
|
ФАЗА 5 |
Работен проект (работни чертежи и детаили) |
25 % |
|
ФАЗА 5 |
Добавка към фазата по която се получава Разрешение за строеж |
3% |
3% |
3% |
|
|
себестойност
: |
43% |
|
|
себестойност
: |
43% |
28% |
26% |
|
ФАЗА 6 |
Изготвяне
на количествени метки и оформянето им във вид на тръжни книжа |
10 % |
|
ФАЗА 6 |
Подготовка за възлагане на строителството |
10 % |
|
|
|
ФАЗА 7 |
Съдействие
при организиране и провеждане на търг (търгове за избор на изпълнител/и) |
4 % |
|
ФАЗА 7 |
Съдействие при възлагане на строителството |
4 % |
|
|
|
ФАЗА 8 |
Инвеститорски
контрол, авторски контрол, координация на строителния процес и въвеждане на
обекта в експлоатация |
32 % |
|
ФАЗА 8 |
Авторски надзор, Екзекутиви, Строителен надзор |
32 % |
|
|
|
ФАЗА 9 |
Комплектоване на архивна документация, установяване на дефекти по обекта и съдействие за отстраняването имв рамките на гаранционните срокове |
2 % |
|
ФАЗА 9 |
Съдействие за гаранционно обслужване |
2 % |
|
|
|
|
себестойност
:
|
48% |
|
|
себестойност
: |
48% |
|
|
Общо : 100% Общо : 100%
Ето графично изражение на моето предложение :
© арх. Илиян Николов
