СЪЮЗЪТ НА АРХИТЕКТИТЕ НЕВЗРАЧНО ОТБЕЛЯЗА СВОЯ САМОСТОЯТЕЛЕН ПОЛОВИН ВЕК

Петнадесет години след Освобождението, архитектите и инженерите в България се обединяват в професионална организация - Българско инженерно-архитектско дружество (БИАД - 1883). Девети септември заварва организацията вече като Съюз на българските инженери и архитекти (СБИА - 1937) и включвайки и други организации скоро я префасонира в Научно-технически съюзи (НТС – 1949). През годините на относителното духовно разведряване в народната република архитектите се отделят в самостоятелен Съюз на архитектите в България (САБ -1965). Това означава вече общо 122 години съществуване на професионална организация на архитектите в страната.            

Дружествената/съюзната дейност на българските архитекти от периода до девети септември (шест десетилетия), въпреки нейното достойно и стойностно ниво, не е особено популярна сред сегашните професионални среди. Изглежда в днешната памет е останало само слабо ехо от подвига по построяването на Дружествения дом на ул. „Раковски” в София - дом, който сегашната архитектурна колегия не припознава вече и като свой. Може би, защото междувременно свикна със завзетия през соца имот на „Кракра” 11, който по чудо не промени собствеността си в новите времена. (Творческият център „Свети Кирик” се оказа с по-различна съдба).

Съюзната дейност от следващия период – този до десети ноември (по-кратък – няма и пет десетилетия) – е избирателно тълкувана, като не успя да получи по-ясна оценка и до днес. Аз самият, по време на Общото събрание отбелязало 45-годишнината на САБ, бях инициатор за поставяне на този важен въпрос, но отчетох едновременно желязната съпротива на тези, които считат че такава оценка не следва да се прави и пълната апатия на онези, които биха счели, че такава оценка е необходима и полезна.

Съюзната дейност от периода след десети ноември (неусетно нараснал вече на две десетилетия и половина) остава по-скоро злободневна, поради недостатъчната историческа дистанция, но очевидно е повлияна основно от липсата на оценка на дейността през периода непосредствено преди това.

Мисля, че 50-годишнината на самостоятелния съюз, отбелязана тези дни, премина по-отчетливо невзрачно и от 45-годишнината. Може би, защото беше направен опит за публичност, който прозвуча учудващо непрофесионално и нещастно.

Основното в замисъла за честването е било експониране на постиженията на българската архитектура от изминалия половин век в публичното пространство на столицата. Великолепен замисъл, около който е могло да бъде свършена много полезна работа. Но нищо подобно не се случи. Поради отчайващо хилава подготовка. Най-важното – въпреки появата си, експозицията беше крайно непредставителна – главно поради отсъствието на важни за националната архитектура произведения от въпросния период.

Даже ни бих го споменал, но все пак отчитам новоучредения съюзен приз „Архитектон” като  върхът на пародията.

Затова искам да направя предложение към УС на САБ - да възприеме два приоритета на следващата си дейност, с малката надежда, че нещо от това може реално да се случи :

-          1. УС НА САБ ДА ПРИЕМЕ ЗА СВОЙ ВРЕМЕНЕН ПРИОРИТЕТ : ОРГАНИЗИРАНЕ НА АНАЛИЗ НА ДЕЙНОСТТА НА СЪЮЗА ПРЕЗ ТОТАЛИТАРНИЯ ПЕРИОД 1966-1990. 

Нека да бъде направен опит за посочване, както на достойните страни на тази дейност, така и на недостойните, които да бъдат порицани. Така ще бъде затворена тази важна страница от историята на съюзната дейност и колегията ще може много по-уверено да продължи пътя си напред.
 

-          2. УС НА САБ ДА ПРИЕМЕ ЗА СВОЙ ПОСТОЯНЕН ПРИОРИТЕТ :  ОРГАНИЗИРАНЕ НА ПЕРИОДИЧЕН НАЦИОНАЛЕН ПРЕГЛЕД НА АРХИТЕКТУРАТА, СЪЧЕТАНО С НАГРАДАТА „АРХИТЕКТОН”.

Ето как си представям  най-общо организацията на ПРЕГЛЕДА:

ПРЕГЛЕДЪТ на архитектурата да обхваща произведения в ТРИ ОБЛАСТИ : 1. влезли в експлоатация архитектурни реализации, 2. приети със заповед устройствени проекти, 3. публикувани текстове на архитектурна тематика. Произведенията да бъдат свързани с избрана периодичност – било една, било две години.

ПРЕГЛЕДЪТ на архитектурата да бъде организиран на ДВЕ НИВА : 1. Зонални прегледи на архитектурата (ЗПА), 2. Национален преглед на архитектурата (НПА). Националният преглед да обединява най-добрите произведения от зоналните прегледи.

Най-добрите участници в ПРЕГЛЕДА да бъдат избирани за ЛАУРЕАТИ, съгласно съответен регламент, включващ достойна парична награда. ЦЕРЕМОНИЯТА по връчване на наградите на лауреатите да бъде специално режисирана и отразявана от масовите медии, за да се превърне постепенно в израз на истинско културно събитие от най-високо значение.

Подборът на произведенията и изборът на лауреатите да се извършва единствено в името на най-високи критерии от НОМИНАЦИОННА КОЛЕГИЯ (НК). НК да обхваща голям брой експерти и интелектуалци с отношение към архитектурата (например равнопоставени 100 души или повече), чиито състав да бъде поддържан съгласно съответен регламент. Номинационните колегии да бъдат, съответно: 1. Зонални номинационни комисии (ЗНК) и 2. Национална номинационна комисия (ННК).

Участието във всяка от областите на ПРЕГЛЕДА да не се влияе изцяло от инициативността на авторите, а чрез регламентиран допълнителен подбор на произведения да бъде осигурена съответната представителност. Допълнителният подбор да става по инициатива на номинационните комисии.

Да бъде намерен механизъм за подпомагане и поддържане на професионалната архитектурна критика. ПРЕГЛЕДЪТ на архитектурата да бъде съпътстван от провеждане на теоретични конференции с цел обобщаване на състоянието на явленията свързани с архитектурата. Конференциите да  се организират на зонално и национално ниво. Дейността на професионалното издание на САБ - списание „Архитектура” да бъде пряко свързана с ПРЕГЛЕДА.

УС на САБ да намери начин за партниране с държавата, общините, различни спонсори за всяческо подпомагане на осъществяването и постепенното утвърждаване на ПРЕГЛЕДА.

Ползотворна и успешна работа, колеги !

© арх. Илиян П. Николов

03.04.2015.